Баща ми ни е изоставил, когато съм била съвсем малка. Тръгнал си заради друга жена. Майка ми винаги ми е казвала, че се запилял някъде в провинцията с онази, а скоро след това чула, че е починал.
Може би все пак е жив
Знам много малко за него – казвал се Димитър Генадиев, нося името му. Бил инженер по професия и според мама загинал при автомобилна злополука.
Не знам как е изглеждал, защото тя изгорила всички негови снимки, жестоко обидена, че я оставил с бебе на ръце. Никога не говори за него и когато я питам нещо, започва да плаче. Нямам представа дали той е имал близки и роднини, защото никой не ме е потърсил.
Вече съм на 26 г., но дълбоко в душата си винаги съм таяла едно съмнение, че може би той все пак е жив, а майка ми нарочно ми казва тези неща, за да не го търся и да се разочаровам, като го намеря.
Обичам я много, тя и родителите й ме отгледаха и въпреки че живеем под наем, мама направи всичко, за да завърша училище и висше образование, за да съм щастлива.
Никога не се омъжи и дори не погледна някой друг, макар че неведнъж съм я карала да си намери приятел.
Честно казано, никога нищо не ми е липсвало, освен баща ми.
Убедена съм, че ако все пак майка ми ме лъже за него, то е за мое добро.
Аз обаче искам да знам поне къде е гробът му.
Иначе се чувствам като дърво, което виси от небето – без корени и без твърда почва под краката си.
Много мислих и реших да отправя молба към вас.
Може би някой, който е познавал баща ми, ще прочете моето писмо и ще ми пише…
Незабравка
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment