С Женя бяхме не само съседки, а и приятелки. Децата ни си играеха заедно, ходехме си на гости.
Един ден тя дойде у дома разплакана и ми каза, че Стоян си е тръгнал – ей така, без причина. Двамата нямаха брак, но пък имаха две буйни момчета. Мъжът й беше строг с тях и успяваше да ги усмири, докато нея въобще не я слушаха. Наранени от това, че баща им ги напусна, станаха агресивни и още по-неуправляеми.
В началото Женя се хвана за главата, чудеше се какво да прави със синовете си. После обаче го подкара през просото. През почивните дни ги оставяше с часове сами, заключваше ги и се запиляваше някъде. Като се върнеше, я чувах как им крещи и ги шамаросва. Синът ми каза, че ги пращала на училище без пари и без
Късно се сети, че е майка
сандвичи от вкъщи и те просели от децата стотинки, за да си купят вафли.
Все по-рядко се събирахме, Женя все беше заета. Веднъж седнахме на кафе и разбрах, че пред мен е една жена на ръба на психическото разстройство. Посъветвах я да се погрижи за себе си, а тя само се засмя и не каза нищо. Стана още по-лошо. Съседката постоянно закъсняваше след работа, а децата й идваха у дома да ме молят да й звънна. Имаха мобилни телефони, но в картите им нямаше и лев, за да й се обадят. Друг път искаха хляб и сирене, за да си направят попара, защото умирали от глад. Канех ги да хапват у дома, когато майка им я нямаше, но изведнъж те спряха да се появяват. Пак от сина си научих, че тя ги набила, защото ме притесняват – когато се върнела, тогава щели да ядат, нищо нямало да им стане.
После Женя си намери приятел, който се нанесе у тях. Тя вече се прибираше навреме, спря да крещи на момчетата и като че ли нещата се поуспокоиха. Уви, ден до пладне. Приятелят си тръгна и съседката отново откачи. Дори когато бяха болни, пак пращаше момчетата на училище, няколко пъти ги връщаха обратно.
Работя вкъщи и ту единият, ту другият идваха у дома с висока температура – я за хапче, я за чай. Молеха ме само да не казвам на майка им.
Следващият приятел на Женя – Дидо, и досега живее с нея. Той постоянно караше момчетата да купуват ракия, пушеше като комин и ги черпеше с цигари. Но когато го ядосваха, се оплакваше на майка им и тя ги размазваше от бой.
Веднъж засякох по-големия със синина под окото и сцепена устна. Попитах го дали не се е бил с някого в училище, а той се разплака и ми призна, че майка му го е подредила така, защото казал на Дидо, че не му е баща и няма право да му се кара. Тогава не издържах и реших, че е време да направя нещо. Обадих се в Агенцията за закрила на детето, дойдоха социални работници, провериха ситуацията и… отнеха синовете.
Стоян си прибра момчетата – казват, че добре се грижел за тях. Ходят чисти на училище и вече имат джобни като всички деца.
Женя започна да плаче и да ми се оплаква – само да разберяла кой е дал сигнала, щяла хубаво да го подреди. Сети се накрая, че тя преди всичко е майка, и си седна на дупето, но късно. Синовете й дори не искат да я видят. Моля се само тя да не разбере, че зад всичко това стоя аз.
Съседката
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply