Свекърва ми не е лоша жена, мога дори да кажа, че е свястна. Но прекалява – дърпа мъжа ми за всичко. Хайде, преглътнах, че с него, а не със зет си ходи да пазарува, да търси майстори за вилата, да пътува в провинцията, за да си оправя наследствените имоти, да я води по изследвания и после да я кара по санаториуми, защото тя трябва да закрепи здравето си.
Не разбирам обаче докога вкъщи ще се готви това, което мъжът ми е напазарувал заедно с нея? Докога ще се храним така, както тя смята за правилно, и ще се забраняват елементарни удоволствия като кока-кола, пуканки, чипс, течен шоколад и т.н.
Вярно, че карам нелека бременност, но тя не може да е причина те двамата, без мен, да обикалят и по моловете, за да се облича мъжът ми. Свекърва ми обаче само натяква, че по дрехите посрещат, затова синът й трябва да е манекен – от обувките до парфюма…
А той пък за всичко иска нейното одобрение – не моето, и това е всъщност най-вбесяващото. Дразня се, че вечер, като се прибере, вместо да ме гушне, да ме попита как съм, дали през деня ми е било лошо, много ли е ритало бебето, той звъни на нея, защото цял ден не се били чували. И какво от това, по дяволите!
Направо не издържам. Лошото е, че тя винаги ми се усмихва, много е внимателна с мен, уж е грижовна и любезна. Даже не ми дава повод да й се развикам. А повече не мога и не искам да търпя. Какво ще стане, като се роди детето, не ми се мисли.
Лили
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply