Особени или направо зловещи – така би определил цивилизованият човек традициите в някои части на света, според които местните погребват мъртвите си или им отдават почит след смъртта.
Погребение в Китай
Но за хората, живеещи по тези ширини, те са съвсем в реда на нещата, защото са въпрос на традиции, пише сп. Story.
Фото от оня свят
Във викторианската епоха се сбогували с близките си, като ги снимали малко преди погребението им. Фотографията тъкмо била открита и хората полудели по нея. Мъртъвците се справяли перфектно и не отнемали време, защото примерно седели на столовете, не мърдали, не мигали и нямали претенции дали са излезли добре. В някои от случаите опечалените роднини държали да се снимат с покойника и така се получавала една мила семейна снимка, на която дори не се разбирало, че някои от присъстващите вече е стъпил в Страната на сенките.
Да потанцуваме, бабо!
Коренното население на о. Мадагаскар има откачена традиция за почитане на изгубените роднини и приятели. По време на празниците в чест на мъртвите се разкопават гробовете, вадят се отвътре костите и се парфюмират с различни благовония. След което близките се отправят с тях на весело шествие из града. Купонът с оркестри продължава до зори, а живите се веселят с мъртвите, по-точно, с техните тленни останки. За мадагаскарците обаче това не са просто кости. Те вярват, че след смъртта душата не напуска тялото, а се свива някъде вътре в него. А какъв по-добър начин за поддържане на връзката с хората от отвъдното от едно добро парти?
Гадно, но факт
Племето яномами в джунглите на Амазония вярва, че за да отиде душата на починалия в Рая, близките му трябва да … хапнат от него. За целта костите на мъртвеца се натрошават старателно и с праха се готви бананова супа, от която яде цялата фамилия. Тази практика от известно време е забранена, защото голяма част от населението се разболява от болестта куру, характерна за канибалските племена, която се изразява с необратими дегенеративни изменения в нервната система, най-вече в главния мозък. Но доколко и кой може да съблюдава спазва ли се законът в амазонската джунгла, не е ясно…
Давам всичко за теб
В Нова Гвинея изразяват скръбта по починал роднина по особено самоотвержен начин – като дават до броволно да им отрежат върховете на пръстите на едната ръка. Все пак има и капка милост за живите в този мъчителен ритуал – на ампутацията се подлага само най-възрастната жена, роднина на починалия, с презумпцията, че все пак няма да й се налага да живее много дълго с този недъг. Друг роднина използва за зловещия акт връв, за да изтръпне ръката и по този начин максимално да притъпи болката от рязането.
Небесно погребение
Така го наричат монголските и тибетските будистки монаси, които оставят покойниците си да бъдат изядени от лешоядите. Небесното погребение е може би една от най-зловещите гледки, на която малцина европейци биха могли да издържат. Проблемът идва основно от факта, че преди да долетят птиците, някой грешник трябва да разчлени с брадвичка тялото на покойника, за да могат те да се справят възможно най-добре с вечерята си и повече никой да не види останките.
Като живи
Мумифицирането за висшите тибетски монаси е практика от хилядолетия. Това е особен процес на тайно знание, при който бъдещият мъртвец започва да се самомумифицира докато е още жив и така да предотврати разлагането на тялото си след смъртта.
Знаейки кога ще умре, 5 години преди това духовният учител започва да се подготвя, хранейки се само с ядки и намалявайки храната с всеки изминал ден. После ядките се заменят с корени, монахът започва да пие само отровен чай, който после ще предпази вътрешните органи от разлагане, количествата са минимални и започва дехидратация на организма. Процесът завършва с отнасянето на светия човек до гробницата му, където той сяда в поза „лотос“, за да чака смъртта.
Най-якото изпращане
Макар правителствата на Китай и Тайван години наред да се опитват да ограничат особените погребения в някои региони на двете страни, традицията си е традиция. В тези области се смята, че колкото по-грандиозно и многолюдно е изпращането на мъртвия, толкова по-голяма чест е за него и за фамилията му.
Такива погребания приличат повече на шумен купон с приятели за рожден ден или сватба, отколкото на скръбен повод, защото в надпреварата да си по- по- най- от комшията, опечалените канят колкото е възможно повече хора и им осигуряват барове с напитки, игра на комар и дори стриптизьорки.
За последно
Понякога дори в Щатите погребението може да се превърне в истински купон, като за последно, преди вечния път.
За разлика от китайците и тайванците обаче, чиито мъртви кротко си лежат, докато близките „поливат“ смъртта им, в САЩ някои по-екстравагантни роднини решават, че не е честно мъртвецът да не присъства на собственото си парти. Затова го обличат в най-красивите му дрехи и го поставят в центъра на купона. Пускат му любимата музика, дават му в ръце любимото питие и дори му палят последна цигара, ако мъртвецът приживе е бил страстен пушач.
Add comment