Преди 4 години се разведох. Сложих край на един брак, от който не видях нищо добро и си тръгнах огорчена и омерзена, завинаги разочарована от мъжете. Но след като поживях сама, си дадох сметка, че съм още твърде млада, за да се отказвам от удоволствията на живота. Затова реших да се регистрирам в един от многото сайтове за запознанства с надеждата, че ще срещна някого, с когото да се виждаме от време на време за секс и питие. Защото имах нужда от любовник, а не от нов съпруг.
След като повече от месец си писах с какви ли не мъже, избрах един, който много ми допадна. Всяка сутрин, когато включех компютъра, в сайта ме чакаше пожелание за хубав и усмихнат ден от него и наистина излизах от вкъщи заредена с добра енергия и усмихната и като че ли всичко ми се получаваше по-лесно. Не
Никога повече няма да се занимавам с хора от чата
ме дразнеше нито шефът ми, нито колежките, които преди не можех да понасям заради вечните им клюки и одумвания.
Мъжът се казваше Симо и постепенно усетих как лягам и ставам с мисълта за него. Когато видех, че ми е писал, цялата изтръпвах и с нетърпение отварях съобщенията му. Той имаше чудесно чувство за хумор и ме караше да се смея с глас. Не бързахме обаче да си разменяме снимки. Нито той, нито аз искахме да знаем как изглежда другият.
Може би защото се страхувахме да не се разочароваме. А и той беше женен. Това някак ме спираше. Не исках да се намесвам в живота на женен мъж. Стигаше ми само да си пишем и не смятах, че по този начин той изневерява на жена си. Нали вечер си лягаше до нея.
Постепенно със Симо преминахме към по-сериозни разговори. Пишехме си за книги, за филми, престраших се да му разкажа и за развода си. След това той ми сподели за жена си – за вечните разправии вкъщи, за недоволството и претенциите й, за самочувствието й без покритие, за това, че не може да му прости, задето той е с две висши, а тя така и не успяла да завърши университета. Оправдавала се, че заради децата не се дипломирала и зарязала следването в трети курс.
А в един момент Симо ми сподели и нещо много интимно – че със съпругата си от години не спят в едно легло и са заедно само заради децата. А той ги обичал много и не искал да растат без баща. Но имал своите нужди и от време на време си намирал любовници – тук, в сайта, или пък забивал някоя от колежките си, които до една му били навити. Може би най-вече това му признание ме спираше да искам да го видя. Ценях откровеността му, но вече бях хлътнала здраво по него и исках, ако ще е с мен, да е само с мен, а не да го деля и с други.
Така мина цяла година, докато една нощ най-неочаквано Симо предложи да се видим. Признавам, сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Защото аз отдавна мечтаех за това, но не смеех да направя първата крачка. Разбрахме се кога и къде ще е първата ни среща. Започнах да се подготвям трескаво, защото имах само два дни да се подстрижа, да си боядисам косата, да отида на козметик и маникюр. Само дето нямаше как за толкова кратко време да сваля излишните 5 кг, които качих, откакто живеех сама, но се надявах, че Симо ще ме хареса и такава.
Отидох в заведението половин час по-рано. Седнах на масата в най-отдалечения ъгъл, за да мога да наблюдавам вратата. И докато се чудех дали ще мога да позная този, когото чакам, влезе брат ми. Видя ме още с влизането и се насочи право към мен. Тъкмо се чудех как да го разкарам, когато той ми каза: „Виж какво, сестра ми, няма какво да увъртам. Чакам една мадама. Цяла година въртя-суча и се чудя как да я накарам най-накрая да се видим и ако е хубава, да я вкарам в леглото си. Нали знаеш, че с Майчето вече много много не вървят нещата.“
Прималя ми и всичко пред мен се завъртя. Пожелах му успех и излязох. После взех такси и си отидох право вкъщи, за да изтрия профила си от онзи сайт. Повече не се регистрирах никъде.
Виолета
Можете и вие да споделите историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply