Научете детето да разполага с времето си разумно

„Хайде, време е да се прибираш“, казва майка на сина си, който играе навън с приятелчета

„Може ли след 5 минути?“, пита той, а всъщност си представя най-малко 55. Дори в начална училищна възраст чувството за време все още е слабо развито. Децата трудно могат да преценят колко продължава дадена дейност или колко минути са нужни, за да стигнат до определено място.

Психолозите имат обяснение. Според тях детето усеща битието си изключително тук и сега, осъзнавайки себе си единствено в тези параметри за време и място. Доказва го експеримент. При задачата да се нарисува времето децата го изобразяват като точка, а възрастните – като стрелка.

Способността да се различава настоящето, миналото и бъдещето се развива постепенно. Изграждането на чувството за време преминава през няколко етапа. За децата до 3-годишна възраст съществува само настоящият момент. Но и в него те започват да открояват последователност. Например в играта на криеница: мама се е скрила зад креслото, а след малко се показва. Между 3 и 6 години детето не разбира колко дълго трябва да чака, когато му кажете „След три дни ще заминем при баба“. Но ще се ориентира добре, ако му съобщите информацията по-образно: още три пъти ще видиш луната и тръгваме. В началното училище момичетата и момчетата вече осъзнават, че за всички хора времето върви с един и същи ход. Те нямат проблем в осмислянето на вчера и утре, но им е трудно да си представят големи времеви периоди в миналото. Епохата на античността, която изучават в училище, те ситуират във въображението си векове по-късно.

Около 9-годишна възраст започва да се изгражда усещане за време, каквото имат възрастните. Родителите биха могли да помогнат за неговото формиране от по-рано. На малкото дете може да кажете: „След 3 минути трябва да се облечем. Изслушай песничката и ела да се приготвяме“. На 5-6 години му подарете часовник с циферблат. Покажете къде трябва да е голямата стрелка, когато изминат 5 минути, и дайте задача за изпълнение: „Опитай се за това време да сгънеш дрехите си и да ги прибереш в чекмеджето“. Подобни занимания много забавляват хлапетата.

Направете седмичен семеен план и го закачете на видно място. На него отбележете в кой ден и в колко часа какви ангажименти имате. Ако детето още не може да чете, използвайте символи: червен кръст за посещение при лекаря, нотичка – за заниманията по музика, топка – за игрите навън. Придържайте се към плана, за да научите детето на точност.