Пиша ви с ясното съзнание, че много от вас ще ме упрекнат…
На 54 години съм и имам син и дъщеря – и двамата вече са семейни. Синът ми ме дари с прекрасно внуче, моля се на Господ и дъщерята един ден да стане майка. Има обаче едно „но“… Когато беше студентка, тя завъртя любов със свой преподавател. Направо беше луднала по него. Чудех се как да й обясня, че той не е за нея, защото е много по-възрастен и най-важното – има семейство и като й се насити, ще я зареже. Тя обаче не искаше и да чуе и белята стана – забременя. Беше на седмото небе от щастие и вярваше, че любовникът й ще се разведе заради нея. Той, естествено, не го направи. Заяви й да се оправя сама. Каза й, че не я е карал насила да спи с него, че никога няма да остави жена си и да се излага пред колеги и роднини да разваля семейството си и да се жени за своя студентка. Отчаяна, дъщеря ми настояваше да роди бебето, но аз успях да
я убедя да направи аборт. Двете отидохме в болницата, а после аз я прибрах вкъщи с колата.
Взех си отпуска и дни наред стоях до леглото й и й обяснявах, че животът не свършва с един мъж, че истинската любов тепърва предстои. Само аз си знам какво ми костваше да я измъкна от депресията и да я върна към живота.
Минаха години и тя срещна прекрасно момче, в което се влюби. Днес двамата са семейство, но нямат деца. Обиколиха сума ти доктори и всички казват, че няма причина да не могат да станат родители и че проблемът е в нейната глава – трябвало да спре да мисли за това и детето ще дойде. Само че не се получава. Затова опитаха и инвитро – два пъти неуспешно. Миналата седмица започнаха третия опит.
Разходите поемам аз – тегля заеми, взимам от познати, аз си знам как ще връщам парите. Правя го, защото се чувствам виновна, задето навремето я накарах да абортира. Ако беше родила тогава, днес щях да се радвам на 10-годишно внуче. А сега не знам дали изобщо ще изпита щастието да носи рожба под сърцето си. Не стане ли – виновна ще съм аз.
Всеки ден паля свещички в църквата в квартала ни и се моля да се случи чудо. От сърце ви казвам, молете се и вие с мен, защото иначе не знам как ще живея с тази вина.
Грешната
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment