Пиша това писмо най-вече заради Венелина – приятелката на брат ми Стоян. Може и аз като повечето сестри малко да го ревнувам, но искам тя да разбере какъв истински мъж има до себе си, да го цени повече и да не му се сърди, че е готов на всичко за приятелите си.
Две седмици в началото на август батко беше на море – 10 дни с Венелина, останалите – с Мишо. Познавам го, откакто познавам и брат си. Двамата винаги са били неразделни, макар и много смешни, когато са заедно. Стоян е висок 1,90, здрав, силен, когато говори и се смее, наоколо кънти. Мишо е по-дребен, много слаб, по-тих и по-притеснителен. Според брат ми много го е променила смъртта на баща му – бил е на 7 г., когато се е случило. А болестта на майка му вече години го държи в шах – понеже трябва да се грижи за нея, целия си
Не е задължително да си богат, за да се чувстваш щастлив
живот съобразява с жената, която едва го е отгледала.
Ако живеехме на друго място, Мишо щеше да има много повече възможности, защото е умен, работохолик и можеше да изкарва много пари. В нашия малък град го търсят за всичко и му плащат, колкото да не е без хич. Стоян, както дядо казваше, е шило в торба, непрекъснато има някакви идеи и гони някакви планове. Започна малък семеен бизнес и дори в годините на кризата оцеля, стабилизира се и всъщност издържа цялото ни семейство. Чувала съм го неведнъж да навива Мишо да започне работа при него, поне да знае за какво бачка. Той обаче отказва, защото докато гледа майка си, няма да бъде пълноценен… Чак не мога да повярвам, че в днешните вълчи времена може да има толкова верни, почтени и морални хора.
Венелина, която е компютърен специалист, също здраво работи и изкарва много пари, обича лукса. Има хубаво жилище, кара нова кола, поне веднъж в годината със Стоян пътуват в чужбина. А когато става дума за почивка, за нея има само една възможност – хубав хотел на брега, ол инклузив. Брат ми знаеше, че и да предложи на Мишо да отидат заедно, той ще откаже – ще му е скъпо, за толкова време не може да остави майка си, няма гадже и като трети ще се чувства излишен. Затова Стоян намери друго решение – разбраха се с Мишо, че ще го чака в Созопол. После Венелина се прибира със своята кола, а брат ми продължава с приятеля си, палатката и спалните чували. Така двамата обиколили Южното Черноморие и спали по плажове, в горички, които за първи път виждали, дори в лодка на един пристан. Бяха изхарчили смешни пари, но затова пък се върнаха супер доволни и заредени.
Венелина не разбира удоволствието да живееш под звездите, в което няма лошо. Лошото е, че се цупи на брат ми за това, че с кеф го прави за най-добрия си приятел. По-добре да го приеме такъв, какъвто е – истински рицар.
Ади
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply