Неотдавна навърших петдесет, а от десет години съм вдовица. Съпругът ми имаше два хранителни магазина и бизнесът му вървеше добре, но се пропи и умря от цироза. Сам си беше виновен.
Тогава дъщеря ни беше на двадесет, тъгува година за баща си и се омъжи. Зет ми беше гол като пушка, ща не ща ги приех в своя апартамент. Нямаше къде да отидат, пък и реших, че като сме заедно, няма постоянно да мисля за загубата. Без да се хваля, жена съм отвсякъде. Който не ме е видял, само той не си е поискал. Честен кръст обаче, не му бях изневерявала и когато моят си отиде от този свят, много съжалявах, че вместо да се
На мен така ми е добре!
радваме на всичко, което имахме, той ме остави сама като кукувица.
Дните ми с младите наистина минаваха по-бързо, обаче нощем, когато си влезеха в спалнята и чувах как леглото им скърца, а те стенат от удоволствие, ми ставаше мъчно за мене самата. Не знаех накъде да се обърна и къде да се пипна. Принудих се да продам единия магазин, оставих само тоя, който е под апартамента ми. Купих за тях ново жилище и им казах, че доброто семейство се създава, когато живее отделно от родителите си. За нощните си страдания дума не продумах.
Изнесоха се, а аз направих стълба и врата от апартамента да влизам в магазина. Работех от 8 до 8, не ми трябваше друга продавачка. Почивах само в неделя. Ама като легнех вечер, пак се въртях и не можех да заспя.
Реших, че е минало достатъчно време от погребението на мъжа ми и е време да се огледам. Като си набележех някого, пусках рестото в ръката му и плъзвах маникюра си по дланта му. Той целият потръпваше. Някои мислеха, че е случайно, но като повторех, веднага се сещаха за какво става дума и започваха да се въртят около мен. Вглеждах се в тях изпитателно, за да проверя дали няма да се откажат. Ако издържаха погледа ми, им пошушвах да дойдат десетина минути преди да затворя магазина. Оттам през вътрешната врата – направо в апартамента. Задължително ги вкарвах в банята и след това изпробвахме здравината на спалнята. Семейните се прибираха, като им свършат възможностите, а ергените продължаваха и на сутринта. Някои ми станаха постоянни партньори, а другите ги разкарах.
Като се погрижих за себе си, най-сетне се успокоих. Понякога за миг се укорявам за многобройните си любовници, някои от които са на възрастта на дъщеря ми. Нямам намерение обаче да се омъжа повторно. Така, като не ми хареса някой, бия му дузпата и край… Понякога като си лягам сама, започвам да сравнявам единия любовник с другия. Тия, дето разправят, че е едно и също, ряпа да ядат, защото не могат да усетят вкуса на сладкишите.
Всичко уж правя дискретно, но наскоро майка ми с укор ми каза, че чувала много лоши работи за мен – хората разправяли, че любовниците ми са повече от 50-те ми години. Отговорих й, че говорят така, защото съм хубава, толкова хубава, че ако клюките бяха истина, любовниците ми щяха да са няколко пъти над 50-те ми години. И я попитах защо за нея не се носят клюки, нали и тя като мен е вдовица. Когато един ден и аз се прегърбя, и на мен никой няма да ми обръща внимание. Така приключих разговора. Защото злословието е нищо пред страданието на самотната жена, когато все още е млада и й се иска нежност и любов.
Веска
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply