С Митко се запознах, когато бях на 17. Все още учех в гимназията, а той беше студент. Привлякоха ме очите му, дълбокият му глас и силните му ръце. За жалост той не ми обърна особено внимание. От общи познати разбрах, че си има приятелка в София, с която ще се женят, и много страдах, защото разбирах, че той никога няма да е мой. Познавах я бегло – беше от нашия град, красива и умна, и знаех, че нямам никакъв шанс пред нея.
Малко след бала ми Митко си беше дошъл за няколко седмици при родителите си. Попаднахме заедно на един купон и тогава за пръв път откакто се знаехме, той се държа мило с мен. Цяла вечер танцувахме двамата, галеше ме по косата и ми шепнеше колко много съм пораснала и колко хубава съм станала. Тогава реших, че ще спя с него. Никога преди не бях правила любов и исках той да ми е първият. Заведох го в една от стаите на апартамента, в който бяхме, и там той ме направи жена. Когато разбра, че съм девствена, се стъписа. Започна да ми се извинява и да ми се заклева, че ако е знаел, че ще ми е за пръв път, никога не би ме докоснал. Но аз бях щастлива и дори болката, която изпитах, беше по-скоро сладка, отколкото страшна. Знаех, че повече няма да го видя, но това за мен вече нямаше значение. Важното беше, че преживях чудото
Той беше голямата ми любов
на първата любов именно с него.
Месец по-късно разбрах, че съм бременна. В началото родителите ми настояха да направя аборт и ме разпитваха кой е този, който ме е опозорил, но аз упорито мълчах и не им казвах. И категорично отказах да махна бебето. Като не можех да имам Митко, можех да се радвам поне на живата частица от него – нашето дете. В крайна сметка мама и татко се примириха и когато се роди дъщеря ми Ева, поеха грижите за нас двете. Момиченцето ми растеше обградено с любов и цялото ми семейство правеше всичко възможно то да не усеща липсата на баща.
Когато стана на 16 обаче, се оказа, че тя има проблеми с бъбреците. Започнахме хемодиализа и единственото спасение за нея беше трансплантацията. Да се намери подходящ донор обаче се оказа трудна работа.
При едно от пътуванията ни в София за поредната консултация докторът ни каза, че току-що са докарали двама мъже в безнадеждно състояние след тежка катастрофа и моята Ева има голям шанс да се сдобие с нов бъбрек, ако се окаже, че е съвместима с някого от пострадалите. Трябваше само роднините им да дадат съгласие органите им да се използват за трансплантация. Докато разговаряхме, в кабинета влезе една сестра и каза нещо на нашия лекар. Той скочи и ме помоли да го изчакам вън. В коридора седнах на една от пейките пред кабинета му и изведнъж видях жената на Митко. Стоеше встрани и плачеше, а някакво момче я успокояваше. Тогава разбрах, че единият от катастрофиралите е бащата на Ева. И именно неговият бъбрек ще й бъде трансплантиран.
След няколко часа баща и дъщеря бяха едно. Митко си отиде, без да разбере, че има и момиченце, но по някакви неведоми пътища съдбата така нареди картите, че той да го спаси.
Днес Ева е добре, но не знае, че именно баща й стана неин донор. Ще запазя тази тайна и ще я отнеса със себе си – няма смисъл да ровим в миналото. Споделих историята си с вас, защото знам, че само вие ще ме разберете.
Красимира
Споделете историята си и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply