С това писмо благодаря на Соня, която ме спаси в най-трудния момент от живота ми.
Преди 10 години имах всичко – прекрасна жена Мая, с която очаквахме момиченце, дом, който двамата подредихме с много любов, хубава работа и достатъчно пари, за да живеем добре. Тя караше лека бременност и никой не подозираше какво ни чака. Дори като беше в петия месец, направихме пътешествие до Китай, въпреки протестите на моята и нейната майка. Върнахме се оттам заредени и въодушевени и си обещахме, когато дъщеря ни порасне, тримата отново да посетим тази приказна страна. Водите на жена ми изтекоха седмица преди термина й и по най-бързия начин я закарах в родилното. Последният ми спомен от нея е усмивката, с която ми помаха. Изпрати ми въздушна целувка и по устните й прочетох, че ми каза тихо: „Обичам те!“ И макар че беше малко след полунощ, останах в градинката на болницата и обикалях наоколо, пушейки цигара след цигара, защото не ме свърташе на едно място.
На сутринта разбрах, че моята Мая вече я няма, и вестта, че имам дъщеря, мина някак покрай мен. Не разбирах изобщо какво ми говорят лекарите и как така вече няма да видя жена си. Всъщност видях я, преди да я положим в земята – лежеше със затворени очи, сред купища цветя, спокойна и красива, сякаш беше заспала и всеки момент щеше да ми намигне и да каже: „Абе, шегувам се, нищо ми няма, води ме вкъщи!“ След погребението се прибрах съсипан и за пръв път прегърнах плачещата си дъщеря Дени. Тя сякаш също
Благодарен съм за всичко!
разбираше, че никога няма да усети какво е да я гушне и накърми майка й. Плачех заедно с нея и ако болката, която изпитвах, можеше да убива, със сигурност днес нямаше да съм между живите. Вкопчих се в малкото си момиченце и то напълно осмисли живота ми.
Когато отпуските на двете баби свършиха, наехме една медицинска сестра да се грижи за Дени. Казваше се Соня, беше млада, завършила преди 3-4 години. Сутрин работеше в кабинета на един доктор, а следобед идваше вкъщи и оставаше докъм 11 вечерта. Още в началото ми направи впечатление с каква любов се отнася към дъщеря ми. Говореше й, пееше й, дори й четеше. А Дени я слушаше внимателно и й се усмихваше. Направо грейваше, като я видеше. Малко по малко се привързах към Соня и заедно с Дени я чакахме с нетърпение. Понякога се улавях, че мисля за нея повече, отколкото трябва, и се упреквах, че така предавам паметта на Мая.
Един ден майката на жена ми дойде при мен в офиса и поиска да поговорим. Отидохме в близката пицария и тя започна направо. Каза, че забелязала как гледам Соня и колко много я обича Дени. Направило й впечатление и че Соня също много ни обича и често ме наблюдава скришом. Посъветва ме да продължа живота си и да не изпускам това прекрасно момиче, защото друго като нея няма да намеря. Вярвате ли, че ми застана буца на гърлото, защото точно от майката на починалата си жена не очаквах да ме сватосва за друга. Знаех, че е права, и аз бях забелязал, че Соня отдавна не е безразлична към мен, но се боях да направя първата крачка. Благодарих на тъща си и й казах, че тези думи за мен означават много.
Още същата вечер говорих със Соня. В началото тя се стъписа, но после ми призна, че единственото семейство за нея сме аз и Дени. После ми сподели, че не може да има деца, затова избрала да стане медицинска сестра – като не може да роди, поне да се грижи за малките пациенти. А за сериозна връзка дори не помисляла – кой щял да я вземе такава! Тогава за пръв път повярвах, че има Съдба и някой така нарежда картите, че да събере именно хората, които имат нужда един от друг.
Със Соня и Дени сме чудесно семейство. Дени знае истината за майка си, но обича Соня с любовта, което само едно дете може да подари. Понякога разговаря със снимката на първата ми жена, сякаш е жива, и винаги я успокоява, че при нас всичко е наред и тя не трябва да се тревожи там, на небето.
Искам да благодаря на майката на покойната си съпруга, която ми вдъхна смелостта да се освободя от мъката и да продължа напред.
Пламен
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment