Здравейте! Аз съм ваша фенка и съм в настроение да ви споделя преживяното напоследък.
Имам две прекрасни деца – дъщеря, която живее и работи в София, и син, който вече 21 години живее в Испания. Те отдавна поеха живота си в свои ръце, и то по най-добрия начин. Имам и четири внучки. Момичетата на дъщерята са вече пораснали, ориентирани. Голямата е студентка втори курс, право. Втората пък ходи на курсове по пеене, актьорско майсторство, карате и още куп неща. Испанските госпожици за още малки – на 11 и 8 години, но те живеят в своя свят, далеч от мен.
Преди 3 години и 6 месеца по решение на съдбата останах вдовица. Така на 61 изведнъж се озовах като в безвъздушно пространство. Докато се отърся от мъката, започнах новото начало в самота, която ме убива. Все още съм жизнена и имам сили да дам много от себе си, но се чувствам непотребна и излишна. Всеки ден и нощ усещам липсата на близките си, но не желая да им се натрапвам и по неволя да ги карам да се съобразяват с присъствието ми.
Нямам финансови проблеми. Пенсията ми, макар че не е чак толкова голяма, е достатъчна да задоволявам
Самотата е нещо страшно
дори някои капризи. И никога не съм се притеснявала за материални неща – къщи, коли. Липсват ми децата и внуците, защото самотата е бич Божи. Явно съдбата ми изпрати това изпитание, затова трябва да свиквам, без да се сърдя. Приятелките и всекидневните срещи на кафе не могат да заместят семейството. Старая се да не се оплаквам и да приемам живота такъв, какъвто ми е писан. Но все по-трудно ми е да се преструвам на самотно-щастлива мама и баба…
Добринка
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment