Връзката между майка и дъщеря е трудно нещо за разбиване
И не само заради биологията. Макар и отношенията да се менят през различните етапи на живота, общуването между майката и дъщерята има тенденция да запази екзистенциалната си закономерност. Дъщерята търси одобрението на родителя си дори и в по-зрелите години от съществуването си, а майката продължава да съветва порасналото си момиченце, въпреки че то от своя страна често не иска да става обект на майчино назидание, след като самото вече има деца. Понякога обаче отношенията майка-дъщеря не само че не са здравословни, ами са опасно токсични.
За полата на мама
При този тип отношения майката иска на всяка цена да е най-добрата приятелка на щерка си. Връзката е топла и близка, а майката се гордее с това, че винаги е до детето си, когато то се нуждае от съвет или емоционална подкрепа. Тази комуникация обаче започва да се усеща от дъщерята като воденичен камък на шията с напредването на годините заради нарастващото й желание да разшири границите си на общуване. В този вид връзка майката живее чрез живота на дъщеря си.
Началникът и подчиненият
Тук майката упражнява контрол върху всеки аспект от съществуването на дъщеря си. Тя настоява наследницата й да следва нейните правила, взима решения вместо нея, дава мнението си за щяло и нещяло и кара детето си да живее според стандартите, наложени от нея. Устоява на прищевките, твърда е и почти не е склонна към емпатия. В по-ранните си години дъщерята може и да отстъпва пред авторитаризма на майката, за да си спести нейния гняв и демонстрирано разочарование. Но нещата драстично се променят, когато тя порасне и вече не иска да се подчинява безропотно на заповедите. Тогава се появява напрежение, което доста често прераства в бунт и разрив между двете.
Съперници
Майката винаги гледа на дъщеря си като на конкуренция. Вместо да се възприемат една друга като отделни индивиди със собствени качества, двете постоянно се състезават коя е по-умна, по-слаба, по-красива, по-успешна. Не е изключено тези отношения да се случват с обичлива нотка и в духа на градивното съперничество, но доста често прерастват в семейни войни, които невинаги се решават в кухнята.
При този вид отношения дъщерята се превръща в родител на майка си, която очаква от детето то да й бъде опора и емоционална и ментална патерица. Майката не се интересува от нуждите на дъщеря си, защото е прекалено фокусирана върху идеята, че тя трябва да се грижи за нея. Дъщерята се чувства изоставена и расте, усещайки се пренебрегната и използвана, пише „За жената“. Още като дете дъщерята се научава, че трябва да жертва себе си в услуга на другите. Това неминуемо води до усещането за самоподценяване, ниско самочувствие и несигурност в общуването с останалите.
Leave a reply