Хиперактивността е проблем, който не бива да бъде пренебрегван
В обществото обаче съществуват множество заблуди по отношение на децата, страдащи от него. Педиатърът Жан Шамбри ни разкрива четири от тях.
Всички хиперактивни деца са буйни и некотролируеми
Всъщност официалното наименование на проблема е синдром на дефицит на вниманието със или без хиперактивност. Изследвания сред деца на възраст 6-1 2 години, страдащи от него, показва, че 45,5% от тях проявяват единствено признаци на проблеми с концентрацията и бързо губене на интерес към различните активности. Те обаче не са нито прекалено буйни, нито неконтролируеми, подчертава д-р Шамбри.
Всички буйни деца са хиперактивни
Педиатърът обяснява, че не бива да се прибързва с поставяне на диагнози, защото не всички буйни деца непременно са засегнати от хиперактивност. В повечето случаи малчуганите проявяват кризи на буйност през различни трудни за тях периоди – раждане на братче или сестриче, тръгване на градина, разделяне на родителите и т.н., но това съвсем не означава, че страдат от хиперактивност.
Синдромът се разпознава лесно
Всъщност синдромът на дефицит на вниманието се установява трудно, уточнява д-р Шамбри. Причините са няколко – от една страна, не съществува конкретен тест или изследване, който да доказва наличието му. Освен това симптомите може да наподобяват тези на нервност, депресия или раздразнителност. Педиатърът изтъква също, че дори и специалистите да имат съмнения за наличието на синдрома още през първите години на детето, категорично може да се установи наличието му едва след навършване на 6-годишна възраст, когато мозъкът на малчугана се е развил достатъчно.
Страдащите от дефицит на вниманието деца не са достатъчно умни
Това е голяма грешка, която не бива да допускат нито родителите, нито педагозите, подчертава д-р Шамбри. Децата със СДВ в никакъв случай не са по-глупави или по-бавноразвиващи се от другите. Те просто имат проблеми с концентрацията – често се разсейват от най-малкия шум или странична дейност, пише „За жената“. Не могат да се съсредоточат в дадена задача, бързо се отегчават и правят грешки не защото не са достатъчно умни, а защото са дезорганизирани и прибързват.
Правени са изследвания обаче, които показват, че когато се създаде достатъчна мотивация за тези деца, те демонстрират много по-добра успеваемост в различни задачи. Педиатърът подчертава, че правилният подход и режим са от изключително значение за децата със СДВХ, и най-вече фактът да не бъдат третирани като глупави или неможещи.
Add comment