Те могат да се преструват на мили съседи, на любезни роднини или просто добри приятели
Но ви атакуват навсякъде, където ги срещнете, при това обикновено в най-неподходящия момент…
Представете си, че се каните да ходите на кино, облекли сте се и изведнъж… телефонът звъни. Край! Забравете за филма, психовампирът е настигнал жертвата си.
„Здравей, аз съм – чува се тих глас от другия край на линията. – Отново не можах да спя цяла нощ…“
„Много съжалявам. Опита ли да изпиеш топло мляко“, отговаряте вие и в същия момент осъзнавате, че сте направили непоправима грешка – поставили сте оголената си шия на вампира.
„О, това е безумие! Имам киселини от млякото. При това ужасно ме боли глава от промяната на времето.“…
И се започва половинчасова (в най-добрия случай!) история на страдания, изпълнена с въздишки и патетични стонове. Когато психовампирът най-накрая завършва жалната си тирада и все пак затваря слушалката, вие се чувствате напълно обезсилени, попаднали в капана, поставен от потребителите на чужди чувства.
При това няма никакво значение доколко се замисляте над неговите проблеми, какви съвети давате. Във всеки случай вие не усещате никаква ответна реакция.
Изглежда, психовампирът не забелязва, че искат да му помогнат, защото той се храни от вашата душевна енергия. Колкото повече внимание и съчувствие проявявате към него, толкова по-силен и продължителен става потокът от неговите жалби. Защото той знае, че не ви е безразличен и в известна степен чувствате отговорност за него. Именно от това се възползва, и то доста безсрамно.
Разбира се, психовампирът не се ограничава само с телефона. Той може да ви навести у дома и като добър приятел да вземе колата ви назаем. „Трябва да откарам мама в болницата, а моята таратайка се развали…“
Вие“ доверчиво му услужвате и очаквате до два-три часа да видите колата си и да чуете от приятеля си поне едно елементарно „Благодаря“. Напразно.
Психовампирът ще ви върне в колата в най-добрия случай след 2-3 дни, при това без всякакво извинение за закъснението
Затова пък ще се оплаче, че телевизорът му е изгорял, че постоянно му крадат вестника от пощенската кутия и са му продали некачествена стока. Вместо да махнете с ръка и да приключите разговора, вие започвате да се чувствате виновни..
Add comment