ЛЪЖЕМ
Детенце не иска да отиде в дома на детегледачката си и майката го лъже, че ако не тръгне веднага, ще го остави в съседната детска градина, а там бият хлапетата. Детето тръгва към детегледачката, но след половин година се налага да го запишат на детска градина. То е уплашено до смърт и се съдира от плач всеки ден, когато трябва да излезе от вкъщи, защото вярва, че в детската градина ще го бият. По-добрият вариант е майката да беше казала: „Знам, че има дни, в които не ти се ходи при детегледачката, както има дни, в които на мен не ми се ходи на работа, но се налага.“ Изразяването на съчувствие и разбиране е много по-добрият и възпитателен начин, отколкото да излъжем малкия човек.
ЕДИНИЯТ Е „ЛОШОТО ЧЕНГЕ“, А ДРУГИЯТ -„ДОБРОТО“
Това е най-често срещаната грешка при възпитанието на децата. Мама винаги държи с вечерята да се яде и салата, татко обаче се прибира късно, уморен е, не му се слушат спорове и сръдни и прибързано казва: „Хайде остави ги да ядат каквото искат.“ Това срива не само усилията на майката, но и нейния авторитет. Освен това не е добре единият родител да е винаги „лошото ченге“, а другият – „доброто“. Най-хубаво е извън присъствието на децата родителите да се уговарят кои са позволените неща, какви са правилата и наказанията и да ги спазват независимо при какви условия.
ПОДКУПЪТ НЕ Е ДОБРО ОРЪЖИЕ
Ако твърде често „подкупваме“ детето, за да свърши едно или друго, то няма да прави нищо заради съзнаването, че е редно и полезно За него, а ще прави само нещата, за които получава награда. Затова не обещавайте парченце шоколад, ако малкото изяде вечерята си, и със сигурност не оферирайте нов телефон, ако вземе изпитите си. Децата трябва да знаят защо важните неща са важни за тях и да ги вършат под диктовка на изграждащото се чувство За отговорност, а не на консуматорски изкушения.
ДА ВНИМАВАМЕ С ЛИЧНИЯ ПРИМЕР
Майката на 2-годишно момченце го плясва по ръчичките всеки път, когато вземе ключовете от колата й или задърпа котката за опашката. Тя е доволна, че това действа, докато не се обажда госпожата от яслата, за да се оплаче, че момченцето бие по ръцете всяко дете, което му вземе играчка или моливче, пише списание „За жената“. Ето как с наглед безобидни примери може да сме вредни За възпитанието на децата.
ЗАГУБА НА КОНТРОЛ
Това също се случва често на всички ни. Когато сме уморени, стресирани, когато сме повтаряли едно и също нещо сто пъти, накрая просто избухваме. Крясъците не са добра тактика в приучаването към дисциплина. Най-добрият съвет в такива моменти е да излезем от стаята, да дишаме дълбоко, да броим до 20 и да опитаме да се успокоим. Ако не може да оставим детето само в стая, тогава заедно с него трябва да отидем в друга. Понякога смяната на мястото и обкръжението също отнема от стреса.
Leave a reply