Това писмо е за съпругата ми Лия и от сърце ви моля да го публикувате в сайта.
С нея се разделихме по моя вина преди месец. Направих няколко опита да говорим по телефона, за да й поискам прошка, ходих десетки пъти и до родителите й, където е в момента, но Лия вече отказва да разговаряме. Сърдита е, обидена, огорчена. Нямам друг начин, освен с ваша помощ да й кажа това, което тежи на душата ми.
Мило мое момиче! Обръщам се към теб така, защото знам, че ти харесва! Сякаш и сега си пред очите ми и се смееш с глас на „моето момиче“. Знам, не си малко дете, на 29 ще станеш през септември, но за мен винаги
Моля те, върни се при мен!
си била и ще бъдеш моето сладко и невинно момиченце.
Прости ми, скъпа моя Лия, за онази вечер. Знаеш, бях пил малко повече, отколкото мога да нося, и честна дума – не помня какво точно се случи, че започнах разговора за бившия ти приятел. Права си, той не би трябвало да има значение за мен, за нас, останал е в миналото ти, но явно, че бутилката уиски, която почти сам изпих, отвори раната на ревността ми и тя отново прокърви. Само като се сетя, че те е държал в прегръдките си, че те е целувал и любил месеци наред, съзнанието ми се замъглява. В такива моменти, казвал съм ти, не мога да мисля разумно и върша глупости. А като добавя и алкохола, става страшно, признавам си. Точно като в онази нощ, когато си взе само дамската чанта, хвърли ключовете от апартамента ми в коридора и тръшна вратата след себе си.
Помня, че много те обидих, нарекох те мръсница, каквато не си, а и никога не съм те смятал за такава. Но в яда си човек понякога изрича неверни неща.
Сега вкъщи е пусто и празно. Четката ти за зъби в банята сякаш и тя ми се присмива и ме пита: „Видя ли докъде се докара с това уиски? Нали уж много я обичаше и й казваше, че не си представяш живота без нея?“ И всеки път, когато вляза и я видя, очите ми се насълзяват. От нищо и никаква четка! А сатенената лилава пижама, с която спеше, знаеш ли къде е сега? Под възглавницата ми. Всяка вечер, преди да заспя, я целувам, защото те е докосвала и само тя ми остана.
Не мога без теб, мила моя Лия! Липсва ми уханието ти на жена, на свежест, на топлина. Липсва ми усмивката ти, звънкият ти нежен смях, дори сълзите в очите ти ми липсват, когато си разстроена от шефове и колежки. Всичко твое ми липсва!
Аз също често плача, Лия. Знам, че мъжете не бива да плачат, но не издържам. Сам съм и много самотен. Много пъти съм се питал как ли съм живял, преди да те срещна, и не намирам отговор. В живота ми има два периода – преди да те познавам и след това. Много бих искал истинското „след това“ да има продължение. Да сме двама, да се любим, да създадем семейството, за което мечтаехме, да се обичаме, мое момиче.
Ще чакам да ми се обадиш! И да се върнеш при мен! Никога и за нищо в живота си не съм съжалявал така, както за обидите си към теб онази вечер.
Станислав
Можете и вие да ни пишете на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply