Чували сме най-малко сто пъти препоръката „Не слушай разума, вслушай се в сърцето този път!“
Истината е, че е едно и също. Това твърди антропологът Хелън Фишър, която се е посветила на изследвания, свързани с „влюбения мозък“. Тя е категорична, че любовта е не толкова емоция, колкото част от сложна мозъчна архитектура, която се дели на три системи.
ЛИБИДО – еволюира дотам, че мотивира индивида да търси различни секспартньори.
САНТИМЕНТАЛНОТОМАНТИЧНА СИСТЕМА – кара човека да търси точно определен партньор, с когото да сподели времето и енергията си.
ПРАКТИЧНА ЧАСТ-мотивира индивида да търси партньор, с когото да поддържа трайни взаимоотношения достатъчно дълго, че да може заедно да отгледат дете до малолетна възраст.
Тази сложна мозъчна магистрала дава възможност едновременно да сме романтично привързани към един, а да изпитваме сексуално привличане към друг партньор. Това донякъде обяснява научно способността към изневяра, нали?
20 и 40% от хетеросексуалните мъже и между 20 и 25% от хетеросексуалните жени им ат склонност към извънбрачни забежки.
Фишър и нейните колеги твърдят, че мозъчните ни гънки също имат пръст в желанието ни да кривнем от правия път.
Изневярата е с дълбоки културни корени. Неверността е била разпространено явление от бита на човека още в Древен Рим и Елада, прединдустриална Европа.
Наследява ли се невярната душа?
Все повече проучвания доказват съществуването на ген, който може да е причина за изневяра. Носителите на алел 334 са склонни към чести забежки и липса на желание за трайно обвързване с партньорите си. Мъжете, които носят едно или две разклонения от този алел, изпитват много по-често кризи във взаимоотношенията си
Изследвания на 97 общности, направени между 1947 и 1992 година, сочат, че 93,1% от мъжете и 91,8% от жените сключват брак, преди да навършат 49 години. През последните две десетилетия процентът намалява до 85%.
Leave a reply