Приятелките на Катя отдавна били създали семейства и имали по едно-две деца. Тя обаче не бързала. Смятала, че ако изобщо някога се омъжи, ще е за човек, който наистина е нейната половинка, с когото ще се разбират без думи – само с поглед, и сърцата им ще туптят в еднакъв ритъм. Годините минавали, но чаканият мъж така и не се появявал. Когато Катя навършила 31, сестрата на майка й провела с нея сериозен разговор. Обяснила й, че приказките за любовта и половинките са пълна измислица, затова е добре да не губи повече време, а да се огледа, да намери там някакъв мъж, докато още не е съвсем късно, и да създаде семейство, да стане майка и да осмисли дните си.
След няколко безсънни нощи Катя признала пред себе си, че леля й може би е права, и само след три месеца 
вече била омъжена за Кирил – самотник като нея. Скоро след сватбата обаче тя разбрала, че е направила грешка. Двамата със съпруга й били пълни противоположности и се интересували от съвсем различни неща. Тя обичала да чете, да ходи на театър, да излиза с приятели, а събота и неделя – да щурмува Витоша. Кирил пък бил абсолютен домошар. Веднага след като се върнел от работа, сядал пред телевизора и оставал пред него, докато дойде време за лягане. Не обичал да дава пари за кино, театър и книги, нямал приятели и никога не оставал да изпие по бира с колегите си. А ходенето по планините намирал за откачено. Учудвал се на ентусиазма на съпругата си, която се опитвала да го измъкне от вкъщи и да го накара да правят нещо заедно освен секса два пъти седмично. Затова и се карали – тя не приемала неговата пасивност, той пък не разбирал нейната свръх активност.
Уморена да се бори с него, Катя му предложила да се разведат. И тогава Кирил подскочил като ужилен: „Че за какво дадохме толкова пари за сватба? И какво ще кажат хората? Не, не съм съгласен на развод!“ Така продължили да живеят под един покрив, напълно чужди един на друг, намразвайки се с всеки следващ ден. Накрая дотолкова не се понасяли, че спрели да правят секс и всеки заживял в своята си стая. За пред другите обаче демонстрирали добри отношения.
Тази история ми разказа самата Катя. Съжаляваше, че е послушала леля си и се питаше дали пък ако тогава не се беше омъжила за Кирил, нямаше все пак някой ден да срещне своята половинка. Мъжа, с когото да изживее щастието си, а не както сега – да води живот за пред хората.
Сиси
Можете и вие да ни разкажете своята история на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply