Когато бяхме студентки във Велико Търново, моята най-близка приятелка Ани се влюби в един курсант от военното училище. Много искаше да се омъжи за него, но той гледаше на връзката им като на най-обикновена авантюра. Пък и беше твърде млад, очакваше да го пратят в някакво градче на границата и изобщо не беше настроен на вълна женитба.
С нея деляхме една квартира и тя ревеше ден и нощ, че ще изпусне Бончо. Къде щяла да намери друг толкова добър, весел и щедър мъж. Аз никак не го харесвах този Бончо, но съчувствах на Ани и й казах, че ако иска да има някакъв шанс с него, трябва да забременее и тогава ще й е в кърпа вързан. Само че Бончо я пазеше, никога не забравяше презервативите – повече от ясно беше, че бебетата не са му приоритет. Тогава подкокоросах Ани все пак да се престори, че чака дете – нали и презервативите се късат, пък дано мине номерът. И тя така се вживя в ролята си на бременна, че дори започна да повръща. Бончо изобщо не й повярва, но Ани ходи да плаче на родителите му, 
опря чак и до командирите му във военното училище. Накрая той се предаде и вдигнаха сватба.
Да, обаче – макар че Бончо вече не я пазеше – Ани не забременя. Видя се в чудо, защото повече от месец-два не можеше да крие лъжата си. Минаха няколко месеца, а тя си беше все така плоска като дъска. Тогава я посъветвах да каже, че е пометнала. Само че Бончо, който и без това насила се ожени за нея само заради бебето, веднага я заподозря и подаде молба за развод. Намесиха се родителите му, нейните родители, стана голям панаир. Накрая той все пак надви и се разведоха.
Минаха обаче два месеца и се оказа, че Ани наистина е бременна – беше карала цветна бременност. Веднага се обади на Бончо и пак рев, пак молби. Той обаче не искаше и да знае за нея. Покри се някъде и тя повече не можа да го намери. Приятелката ми така се отчая, че се нагълта с хапчета. Спасиха я, но сума време лежа в болницата и кюртираха плода, защото имаше опасност да се роди увреден.
Минаха няколко години. По време на пътуване в провинцията се засякохме с Бончо в един автобус. И както му е редът – здравата го нахоках, защото момичето щеше да си отиде от този свят заради неговия инат и подозрителност. Той се разчувства, като взех да му говоря колко е сбъркал и как сега двамата можеха да имат едно хубаво момченце, което да прилича на него.
Скоро след тази среща Ани ми се обади развълнувана, че с Бончо отново са се събрали. Е, не живеели още заедно, но предчувствала, че и това ще се случи. Попита ме какво да направи, за да й предложи той брак. Казах й на шега: „Ами, кажи му пак, че си бременна!“ Тя се засмя и мина на друга тема.
Имах си други грижи и проблеми и с нея се чухме чак след година. Обадих й се да й честитя именния ден. Попитах я и какво е станало с Бончо. Оказа се, че тогава тя не разбрала шегата ми и за втори път се престорила на бременна. Да, ама той този път я завлякъл почти насила на лекар, за да е сигурен. И като разбрал, че пак го лъже, я изоставил завинаги. На всичкото отгоре Ани ме обвини, че аз съм виновна за раздялата им. Исках да й обясня, че има номера, които не бива да се повтарят, но прецених, че няма да ме разбере, и се отказах.
Лалка
Можете да ни пишете на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply