Постоянните обиди са по-болезнени от шамарите

Дълги години не бях срещала своя съученичка, с която бяхме много близки. Чувахме се рядко, а забързаното ежедневие и семейните грижи отвяха приятелството ни. Затова когато случайно се видяхме, радостта ни беше голяма. Прегръдки, спомени, сълзи… Седнахме в едно кафене и тя ми заразказва за себе си и своето семейство.

Омъжила се за тих и добър човек, мислела, че ще бъде щастлива с него, защото го обичала. Създали дом и деца, ала трудно живеели без помощта на родителите си. Съпругът й завършил висше образование, намерил си работа по специалността и постигнал върха на желанията си. Покрай грижите за децата и домакинството, тя си останала със средно образование. Това не я спирало да чете и да се развива. Изкарала не един курс за усъвършенстване, постоянно се образовала. Смятала, че е всестранно развита личност, искала да е на равнището на съпруга си, който след като грабнал дипломата, летял във висините. Това не й пречело, стигало й да има хляб dvamaи мир в къщи.

Навън съпругът й и се представял като дружелюбен човек и общувал с всеки срещнат. Целувал ръка на дамите и хвалел съпрузите им, с които охотно разговарял за политика, спорт и въобще за живота. Всички го приемали като интелигентен и добър човек.

Отгледали деца и внуци. Бившата ми съученичка се надявала, че като се пенсионират с половинката й най-сетне ще заживеят пълноценно, но след като той спрял да работи, много се променил. Може би му липсвала средата или самочувствието му било наранено. Станал раздразнителен, постоянно мърморел и все нещо не му било угодно, въпреки че тя се стараела във всичко. Мъжът й лицемерно се съгласявал с хората, които срещал навън, а когато се прибирал у дома, не спирал да ги коментира и да плюе по тях. Започнал да гледа със завист и болезнена ревност на това, че тя живее в хармония със себе си. Обиждал я и я наранявал по всеки повод.

Съчувствах на приятелката си и за да я успокоя, казах, че нали все пак не я бие. А тя въздъхна тъжно – обидите му не били по-малко болезнени. Живеела в постоянен стрес и нервите й вече не издържали.

Попитах я, щом не могат да се понасят, защо не се разведат, а тя помръкна още повече. Не можела да го направи – не били в първа младост, пък и кой би й повярвал, че между тях се вихри омраза и ненавист. Били заедно близо 60 години!

Трудно ми беше да й дам друг съвет, разделихме се, а сърцето ми беше свито от жал.

Приятелката

Можете и вие да ни разкажете историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар