Eдна случайна среща отново даде смисъл на моя живот… Но за да ви разкажа своята история, ще се върна назад във времето.
Бях хубав младеж, на когото му предстоеше да влезе в казармата. В нашия малък планински град дойде на работа красиво момиче. Беше учителка, изпратена по разпределение. Когато я видях за първи път, не можах да откъсна очи от нея. Харесахме се и се обикнахме, но през пролетта аз трябваше да отида войник.
Цели две години бях далече. С моята любима си пишехме, но преди да се уволня, тя се беше върнала в родния си град. И така времето и разстоянието ни разделиха. Тя се омъжи за друг, а аз 
срещнах своята съпруга. Цели 50 години не се бяхме виждали.
По някаква случайност синът ми със семейството си се установи в нейния град. Поканиха ме на гости да видя внуците и аз тръгнах. Бях вече вдовец. Неочаквано на ж.п. гарата срещнах своята първа любов. Познахме се, прегърнахме се, поговорихме. Тя също беше останала сама, след като съпругът й починал. На раздяла си разменихме телефоните.
Оттогава започнахме редовно да се срещаме – гостуваме си. И чувствата ни от младите години не само се върнаха, ами се удвоиха. Бог реши на старини да ни направи щастливи. В залеза на своя живот съм обичан и обичащ дядо.
Искам да се обърна към читателите и да им кажа – хора, не забравяйте първата си любов! Тя е съкровена.
Данчо
Скъпи читатели, можете и вие да ни разкажете история си на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply