Миналото, настоящето и бъдещето се сливат на Антарктида – най-дивия, най-затънтения и мистериозен континент, предаде АП.
Ключът към най-важните въпроси на човечеството се крие в този гигантски фризер с размери колкото САЩ плюс половин Канада. Откъде идваме? Сами ли сме във Вселената? Каква ще бъде съдбата на нашата затопляща се планета?
Първите изследователи стъпиха на Антарктида преди 194 години, като търсеха богатствата на XIX в. – китово и тюленово масло и кожи, и обагряха прилива в червено с кръв. Оттогава континентът с форма на риба се превърна в съкровищница за учените, които се опитват да разберат всичко: от създаването на Космоса до повишаването на морското равнище в резултат от глобалното затопляне. „Това е прозорец към Вселената и към времето“, твърди Кели Фокнър, ръководител на полярната програма на Националната научна фондация в САЩ.
В средата на мразовитото антарктическо лято на Ледения континент си дават среща учени от различни области, които издирват извънземни форми на живот, следи от замърсяване, хванати в капана на древния лед, остатъци от Големия взрив, биологични феномени, които потенциално биха могли да доведат до по-добри медицински терапии, и може би най- важното – признаци за неконтролируемо топене. Снимките от Антарктида обикновено изобразяват тихи планини и бели плата, но най-студеният, най-сух и най-отдалечен континент съвсем не е заспал. Около 98% от повърхността му е покрита с лед, който постоянно се движи. Температурите може да варират от плюсови на Южношетландските острови и Антарктическия полуостров до непоносими студове край Южния полюс. Също като някой действащ вулкан, остров Дисепшън (Заблуда – на англ.) е котел, врящ при екстремни условия. Има места, където морската вода ври при 100 градуса Целзий, докато в други замръзва при температури под нулата. Докато слънцето рядко огрява през дългите тъмни антарктически зими, нощта никога не пада през лятото.
Туристите идват в Антарктида заради красотата и отдалечеността й, а учените – по работа. Това, което те откриват, би могло да засегне живота на хора, живеещи на хиляди километри от Ледения континент. Ако експертите са прави и ледената покривка на Западна Антарктида е започнала да се топи необратимо, това, което става там, ще определи дали градове като Маями, Ню Йорк, Ню Орлийнс, Гуанджоу, Мумбай, Лондон и Осака ще трябва да се борят с надигащите се морета.
Често учените намират нещо различно от това, което са търсили. Миналата година изследователите изчислиха, че ледът от западната част на континента се топи по-бързо, отколкото се очакваше. Миналия месец учени, изследващи геологията на топенето, търсеха какво има на половин миля (800 м – б. р.) в пълния мрак под леда. Те останаха приятно изненадани – към камерите им доплуваха 15-сантиметрова риба и скаридоподобни създания, пише в. „Телеграф“.
Геолозите са като омагьосани от загадките на Антарктида. При неотдавнашна експедиция Ричард Спайкингс от Женевския университет размахваше огромен чук, за да събира проби от скали на Южношетландските острови и Антарктическия полуостров. Любопитни членове на колония пингвини на нос Льогупил наблюдаваха с интерес как той млати плочите от черен гранит и диорит, издигащи се от южния океан. В края на двудневното пътуване колегите му започнаха да го наричат „Тор“. „За да разберем много аспекти от разнообразието от животни и растения, важно е да разберем кога континентите са се разделили“, изтъква Спайкингс. Той допълва, че проучванията му ще помогнат да се осъзнае ключовата роля на Антарктида в пъзела на древните суперконтиненти, носещи имена като Родиния, Гондвана и Пангея. Учените смятат, че това са били огромни земни маси, които периодично са се сливали при движението на тектоничните плочи.
Тъй като на Антарктида няма местна индустрия, всички замърсявания, които попадат в девствения й сняг и лед, са от химикали, пропътували огромни разстояния. Такова е оловото, намирано в ниски концентрации в леда – идващо от бензина, преди да стане безоловен, или пък радиацията от небето – плод на ядрените опити, извършвани на хиляди километри разстояние и преди десетилетия от САЩ и СССР.
Ледът разказва как нивата на въглеродния диоксид – газат, предизвикващ парников ефект, са варирали в продължение на стотици хиляди години. Антарктида също така е мястото, над което периодично се появява дупка в озоновия слой (създадена от изкуствени хладилни газове и аерозоли). Това става, когато слънцето се промъква над континента през август и предизвиква химична реакция, която разрушава озоновите молекули. От това се появява дупката, чийто пик е през септември. Тя се затваря, когато през ноември дойде по- топлото време.
53-годишният чилиец Алехо Контрерас започнал да си мечтае за изследване на Антарктида още като тийнейджър, след като прочел дневника на капитан Робърт Скот за пътешествието му до Южния полюс. Когато Контрерас най-после се добрал до този полюс през 1988 г., той спрял да си бръсне брадата. Днес тя му стига до гърдите и се простира на всички страни, също като неговите изследвания. Антарктида е „като фризера на планетата“, твърди Контрерас, който е водил 14 експедиции на континента. „А никой от нас не би посмял да замърси леда“, допълва той.
Поради девствения характер на Дъното на света, когато там се приземи метеорит, остава непокътнат. Затова учените намират там повече метеорити, често от близката планета Марс. Един от тях, който бе открит преди близо 20 години, накара изследователите първоначално да помислят, че са намерили доказателства за това, че на Червената планета е имало живот. Антарктида е място с пейзажи, които биха могли да бъдат взети от филми за извънземни. НАСА използва отдалечеността на континента, за да изследва какво биха преживели хората, ако посетят Марс. Сухият въздух също така е идеален за астрономите, които се взират в пространството и в миналото.
При неотдавнашно пътуване до о-в Дисепшън британският еколог Питър Конвей се пребори с проливния дъжд, пронизващия студ и ветрове над 20 възела, за да събере проби от зелени и кафяви мъхове, които растат на туфи върху пепелта на вулканичния остров. Той търсел ключове към генетиката им, за да определи колко дълго са еволюирали видовете на Антарктида, който е изолиран от другите континенти. „Имах късмет, тъй като бях в средата на континента и бях отдалечен на 400-500 км от другите хора“, изтъква Конвей. В тази пустош има странни форми на живот, което буди надеждата, че някога може да е имало живот и в други екстремни среди като Марс, или дори да е скрит сега под леда на спътника на Юпитер – Европа. „Това е едно от най-екстремните места, където бихме могли да очакваме да намерим живот. Дори и тук го има“, подчерта Рос Пауъл от Университета на Северен Илинойс. През януари той използва подводница с дистанционно управление дълбоко под ледовете на друга част на Антарктида, за да проучи топенето на ледовете. Именно тогава доплували необичайните риби и скаридоподобни създания.
Около 4000 учени, в това число и българи, отиват всяко лято на Антарктида. Около хиляда изследователи остават там и през зимата. Там има и около 1000 други хора – готвачи, шофьори, механици, чистачи и свещеникът от най-южната източноправославна църква в света, разположена на върха на скалист хълм край руската база „Белингсхаузен“. Но църквата е едно изключение, отблясък от света на Север. За учените това, което е важно за континента, е светът под краката им, който представлява прозорец към миналото и бъдещето на човечеството.
Add comment