Цели 18 години съм вдовица и, честно казано, преди да се появи Любен, не бях помисляла да променям живота си. Вярно, понякога ми беше самотно, но – слава Богу – имам две ръце и две очи – мога да чета, да плета, да шия, да гледам телевизия, да готвя, да посрещам приятелки, да ходя на гости. А и за толкова много неща не съм имала време, докато отглеждах децата си и после, когато се грижех за мъжа си. Когато ми ставаше тъжно и не ми се седеше у дома, излизах. Понякога с часове се разхождах, друг път, в хубавото време си вземах книгата и си сядах в градската градина. Имаше вечери, които прекарвах у една бивша колежка – тя гледаше малкото си внуче, а аз й правех компания. Така че не се бях замисляла за друг мъж – не ми трябваше нито приятел, нито нов съпруг.
С Любен се запознахме при един мой съсед, когото бях отишла да моля да ми поправи бравата, че ключът все заяждаше и се страхувах, че някоя вечер ще остана отвън. Заговорихме се, дойде комшията, с него пристигна и Любен. После се чувахме по телефона, ходехме си на гости. И той отдавна беше останал вдовец, дъщерите му се грижели за него, но всяка си имала дом и семейство, а той вечер се затварял все сам. От дума на дума, от ден на ден, накрая ме придума да се пренеса при него.
Имаше хубав апартамент, поддържан, личеше си, че е чист човек, който умее много неща и си поддържа дома. Разбрахме се и нещата в началото потръгнаха. Не мина много обаче, и Любен започна през ден да води ту децата на голямата дъщеря, ту децата на малката. Едните трябваше да се водят на училище и на тренировки, другите – на детска градина и на ясла. Стигнахме дотам, че в седмицата нямаше ден, в който да останем сами, да не ходим някъде под час и по график. В събота и неделя дежурството ни продължаваше, защото „момичетата са млади, излиза им се, сега им е времето да ходят…“
Да, ама на мен сега ми е времето да си почивам, да пътувам, да се виждам с хора. И му казах това с чиста съвест, децата си съм отгледала, внуците също. Не беше честно Любен да ми трапоса своите. Или да беше казал, че му трябва не жена за компания и раздумка, а детегледачка. Както се хванах на това хоро, така и се пуснах. От месец съм си у дома и ми е толкова хубаво, че носа не си подавам навън.
Ели
Можете да споделите с нас историята си на po.krasivi@gmail.com
Add comment