Имам прекрасно семейство – деца и обожаващ ме съпруг, за които се грижа безкористно. На пръв поглед нищо не ми липсва, но ги няма тръпката, любовта, емоцията. Намерих ги преди няколко години и оттогава животът ми се преобърна на 180 градуса.
Влюбих се безумно в един мъж и изпитах чувства, които не съм и подозирала, че съществуват. Любовта ми е изпепеляваща, ала аз искам много повече. Моят любим уж казва, че и той ме обича, но не прави нищо интересно. Очаквам от него да отделя повече време за мен, повече емоции и адреналин на макс. Не искам ежедневието ни заедно да е сиво и да протича по един и същи начин, все едно сме женени, а да докосва душата ми и да правим нови и луди неща.
Да, любовта е най-страшната болест, най-коварната и за съжаление за нея още не е измислено лекарство. Тя те съсипва, отнема ти съня, сменя настроенията, чувстваш се не на място. Затова искам да кажа на любовника си: Съкровище, не знаеш колко безсънни нощи съм прекарала, 
колко сълзи съм проляла, докато ти си щастлив със семейството си. Не ми причинявай това! Сърцето е голямо и има място за всички, за да ги обичаш. Не забравяй, мен, любимата си! Аз трябва да съм на първо място, не ме пренебрегвай, не ме наранявай, не ме обиждай, а само нежно ме обичай с онази красива и неизменна обич, отредена само за мен. Знаеш какво е мястото ти в сърцето ми и че без теб животът ми няма смисъл. За мен ти си въздухът, който дишам, и светлината, в която минават дните ми.
Защо не можеш да ме обичаш така, както аз искам? Означава ли, че любовта вече си е отишла от сърцето ти? Ако е така, просто ми кажи и аз ще те освободя от оковите на своята любов. Може би тя е задушаваща, но така се обича – пълноценно и всеотдайно, а не само от време на време. За първи път с теб разбрах какво е да обичаш истински. Не искам и не мога да живея без теб, но ако ти вече не ме искаш, не мога да те задържа насила, защото любовта е за двама и е красива само когато героите, които играят тази пиеса, са двама.
Да, влюбих се безумно, сгреших и ако това е грях, то аз съм една сладка грешница, която усети вкуса на любовта. А преди мислех, че тя съществува само в приказките. С теб разбрах, че я има и в реалния живот, и който не я е изпитал, значи не е живял. Когато с теб сме скарани, аз не живея, а просто съществувам. Любовта е като наркотик и аз съм зависима от нея – когато я няма, не ми стига въздухът, няма я усмивката ми, щастието и блясъкът в очите ми.
За финал искам да кажа на всички свои посестрими – обичайте, за да бъдете обичани и да се чувствате жени в пълния смисъл на думата. Защото ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Нямаш ли я, без значение е какво друго имаш.
Нана
Можете и вие да ни пишете на po.krasivi@gmail.com
Add comment