Мина повече от месец, откакто с 2-годишния си син се прибрах при родителите си и нямам никакво намерение да се връщам при мъжа си. Просто съм отвратена от тези, които се наричат силен пол. Дотук ме докара Стоян, с когото живеех на семейни начала цели 5 години. Дори му родих дете, преди да разбера какъв боклук е.
В началото всичко между нас изглеждаше като истинска и голяма любов. Разбирахме се, обичахме се и Стоян почти не излизаше от вкъщи през почивните дни. Преди няколко месеца обаче започна нова работа и се сближи с колегите си. Явно те му наливаха в главата глупости от рода на това, че истинският мъж трябва да тропне по масата, че в дома му трябва да се слуша само неговата дума и всякакви такива. Внушаваха му философията на балканския мачо, докато самите 
те се наливаха с ракия и бира в кръчмата.
Един ден Стоян ми каза, че е решил да покани колегите си на гости у дома. Зарадвах се, че най-сетне иска да ме запознае с тях. Мислех си, че като ме видят, ще престанат да дрънкат онези глупости. Оказа се обаче, че между тях имало таен заговор – Стоян да им покаже, че е истински мъж.
Няколко дни преди това чистих къщата, пазарувах и готвих мезета, баници и манджи. Все пак на масата щяха да седнат 8 яки мъже, трябваше да ги нахраня добре. Претрепах се от работа, но бях доволна, че приготвих всичко. И когато в събота подредих масата като в луксозен ресторант, си мислех, че Стоян ще ме похвали пред приятелите си. Още с пристигането им обаче той започна да ме обижда. Облякла съм неподходяща рокля, приличала съм на фолкпевица, ама циците ми били малки и не съм можела да се меря с тях. След това започна да ми критикува манджите – баницата ми била солена, кьопоолуто било кисело, а туршията от люто не можела да се яде. С две думи – търсеше под вола теле. Траех си пред гостите да не го излагам. Преглътнах обиди, каквито никога не бях чувала от устата му.
Колегите му стояха от обяд до 10 часа вечерта и аз през цялото време бях подложена на жесток тормоз от страна на мъжа си. А те сякаш бяха дошли да гледат сеир – хилеха се като обезумели.
Веднага щом останахме сами, му се развиках. Върнах му всички обиди, та и отгоре. А той, вече пиян до козирката, за пръв път ме удари. Е, това вече не можах да изтърпя – вместо награда за всичко, което бях направила, получих шамар. Събрах си багажа, повиках такси и с детето се върнах в дома на родителите си.
Оттогава нито искам да видя Стоян, нито да го чуя. Не му вдигам телефона и повикал на помощ гадните си колеги. Един от тях ми се обади и се опита да го оправдава – не бил лош мъжът ми, ама те го настроили да се държи така. Е, това още повече ме вбеси. Няма да му простя гаврата. Щом му е толкова акълът, да си живее с колегите.
Дора
Можете да споделите с нас историята си на po.krasivi@gmail.com
Add comment