Тя винаги е права!

От малка исках да стана учителка. Нареждах всичките си кукли на дивана, сядах на столче пред тях и започвах да им разказвам приказки. После ги „изпитвах“, като им задавах въпроси, на които, естествено, пак отговарях аз. През лятото пък виках децата на двора и измислях игри, които ръководех, или пишех пиеси и на всеки давах роля. В двора на баба ми събирахме съседите от махалата, продавахме билетчета по 10 стотинки и изнасяхме представленията, а после черпехме публиката с бонбони, които бяхме купили с парите от билетите.

В училище винаги бях пълна отличничка и можех да кандидатствам каквото си поискам – нямаше съмнение, че на всеки кандидатстудентски изпит ще изкарам отлична оценка. Баща ми се надяваше, че ще стана лекарка, майка ми пък искаше да ме види адвокат. За тяхно голямо разочарование аз кандидатствах в учителския институт в Бургас, а след това завърших педагогика във Велико Търново. Просто останах вярна на детската си мечта – един ден да се изправя пред своите ученици, да ги даря с любовта си, да ги науча да обичат литературата и да бъда учителката, която ще помнят, докато са живи.

Няма да забравя с какъв трепет очаквах първия си учебен ден от другата страна на чина! Сега като си спомня, и ми се насълзяват очите. По цели нощи готвех уроците си, исках на децата да им е интересно и с нетърпение да чакат часовете по български език и литература. Увлечена в работата си и през ум не ми минаваше, че годините вървят и е време да се огледам около себе си, да създам семейство. Работата с учениците запълваше цялото ми време и друго не ми трябваше. Когато майка ми мърмореше, че ще остана стара мома, й казвах, че не искам деца – имам си повече от 30! А тя клатеше глава и казваше, че това ще е до време. Един ден ще съжалявам, че не съм родила свое. И времето наистина си мина.

Остава ми само година до пенсия и чак на тази възраст си давам сметка, че майка ми беше права. Не мога да си представя, че един ден просто ще трябва да остана сама между четирите стени на стаята си и повече няма да прекрача прага на любимото училище, където випуск след випуск ме посрещаха с любов и уважение. А може би така съм била орисана да платя с цената на самотата призванието си да бъда любима учителка.

Райна

Пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com