На 42 години всички вече ме бяха отписали. И аз самият не вярвах, че ще се появи някоя, за която ще се оженя. Но Ева стопли сърцето ми и ми грабна акъла. Вярно, че е много по-млада – с 16 г., ама не това беше най-важното. Тя е и хубавица, и умница, и къщовница. Преди да се нанесе при мен, й казах, че домът ми е и неин, да го направи по свой вкус и за свое удобство. Много пари хвърлих и не съжалявам, защото вкъщи е красиво и уютно. Ева кара тежка бременност, все беше в болнични и аз вършех тежката работа, гледах да не се преуморява и да й е удобно. След като се роди синът ни, тя не отпусна примката. Продължих да пазарувам, да чистя, да помагам за бебето.
Жена ми все от нещо беше недоволна – продуктите не били пресни, все нездравословни храни съм купувал, не съм се събувал в коридора, а съм внасял торбите в кухнята с мръсните си обувки. 
Постепенно престана да пържи кюфтета, защото били вредни и омирисвали къщата. Боб вареше по изрична моя молба, тъй като тия селски манджи не били по вкуса й. Забрани да нося у нас скумрия – ако щяла да готви риба, да била някаква по-така.
След храната дойде ред на питиетата – просташка ракия не трябваше да се пие вкъщи, бира в краен случай. После подхвана приятелите ми и един по един ги разкара – не бивало да общувам с неудачници и мързеливци от квартала. Накрая отряза майка ми и сестра ми – не можело да идват без предупреждение, когато им скимне. А всеки път, когато трябваше аз да водя детето на детска градина, Ева изваждаше дрехи за него и за мен – не понасяла да ходя като някой оглупял чичко, все едно няма кой да се погрижи за вида ми.
Жена ми определя всичко и има правила за всеки. Не ги ли спазвам, ме наказва със скандал. Само че ми дойде в повече и ми писна. 42 г. съм живял без примка на врата, сега тепърва не мога да ставам друг. Затова все й повтарям от известно време, че не отпусне ли юздите, ще остане без кон. Тя да реши какво иска повече.
Жоро
Можете да ни споделите своята история на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply