Много съм ядосана на Кети. Стана друг човек, като разбра, че са ме направили шефка на офиса на фирмата в нашия град. Преди пътувах всеки ден до Пловдив и обратно, тя ми се подиграваше, че все съм изморена, че се държа като бабичка, че от оплакване ще си изпусна късмета. Сърдеше се, че нямам време за нея, все едно само аз работя, а другите си клатят краката.
Похвалих й се, че няма да пътувам повече, и тя веднага наостри уши. Аз не мислех, че я интересуват моите служебни проблеми и не й обясних, че тази рокада е заради жената на шефа, която излезе в отпуска по майчинство по-рано от предвиденото. Кети обаче започна да човърка: защо сега са ме издигнали, защо точно мен, дали не съм завъртяла някое флиртче с началството. Понеже за нищо не получи положителен отговор, доста злобно обобщи, че сигурно съм сгазила лука в Пловдив и за да не им се пречкам там, са ме издигнали тук. Този разговор някак 
приключи, но ми остана горчив вкус от него.
Работата ми изисква много време и внимание, поне докато навляза и свикна с новите задачи. Това съвсем вбеси Кети и тя започна да ме пита на какво отгоре се надувам. “Предупреди ме“ да не й се оправдавам повече с умора, пътуване и подобни глупости. Спрях да споделям с нея каквото и да било. Така си спечелих и нова порция сръдня от нея – интересувала съм се само от мъжа си, много ми било пораснало положението, вече съм общувала само с началници, надула съм се и съм забравила старите приятели. Отворих уста да й обясня, че говори пълни глупости, но преди да кажа дума, тя ми затвори телефона.
Понеже градът ни е малък, общо взето всички сме ако не роднини, то познати и приятели. Скоро чух какви „легенди“ е разказвала Кети за мен – звучаха по-гадно и от приказките на най-прости махленски клюкарки. Обадих й се да я помоля да спре да говори зад гърба ми глупости и лъжи. Нейният отговор беше: „Кога стана такава безсрамница? Вместо да ми благодариш, че ти пазя реномето, ти ме заплашваш. Не мога да повярвам…“
И аз не мога да повярвам колко сляпа съм била и как една обикновена лъжкиня и използвачка съм приемала за приятелка. Кети ми е най-горчивият урок.
Евдокия
Leave a reply