Реалността е такава, че не можеш да извадиш рибката от езерото без усилия, пътят към ада е покрит с добри намерения, каквото посееш – това ще пожънеш, и т.н.
Може би не е особено приятно да се примиряваме с някои реалности на семейния живот, а последвалите от тях изводи направо ни се струват жестоки и несправедливи. Но се налага, за да не останем в края на краищата с разбито сърце.
Не всички разногласия могат да се разрешат. Някои така и си остават завинаги помежду ви. И колкото по-рано и по-точно определите тези остри ръбове, толкова по-добре, за да не се блъскате в тях без крайна нужда.
Можете да промените само себе си. От рационална гледна точка това е очевидно, но от емоционална е много трудно. Защото е несправедливо.
Отнесете се стоически към собствените си (без съмнение херкулесовски) подвизи на нивото на домакинството. Защото в девет случая от десет никой не ги изисква от вас, вие ги вършите по добра воля и по собствена инициатива. Тоест, предимно за себе си. А щом е така, странно е да очаквате за тях награда.
Съпругът е единствен роднина, който си избирате сами. Свободният избор разкрива грандиозни перспективи, но в същото време и плаши, тъй като можете да се откажете от него и извън кадър винаги ще стои призракът на загубата.
В живота всичко е взаимосвързано. В частност, недостатъците и дори пороците на вашия партньор са продължение на неговите достойнства и обратното.
Социалният антураж на брака е привлекателен, но същността на семейния живот не е в пръстена с диаманти, пищните сватби, благосклонното обществено мнение – статусът на мъжа и жената имат значение, но не първостепенно. В сравнение с човешките, дълбоко интимни връзки на обичащите се хора всичко това стои на пето или дори на десето място.
Но отвън се виждат именно декорациите и именно по тях хората са склонни да ви съдят. Игнорирайте тази преценка.
Leave a reply