Лъжата разваля и най-голямото приятелство

Здравейте! Пиша ви, защото вече седмици не мога сама да се справя с обидата и разочарованието от най-добрата ми приятелка Пламена.

С нея израснахме на една улица, ходехме в едно училище, помагахме си, споделяхме си всичко – от скрити от родителите двойки до първи целувки с момчетата. За нея винаги съм била готова на всичко и вярвах, че тя има същото отношение към мен. До последната Коледа.

След като завършихме гимназия, мен ме приеха да следвам в София, а тя замина да учи във Велико Търново. Когато бях в последния курс, се омъжих за Радо и се установих с него в столицата, което по никакъв начин не промени приятелството ни. Поне така ми се струваше. Понеже Пламена така и не срещна мъж, с когото да изгради сериозна и трайна връзка, не се учудих, че навръх коледните и новогодишните празници приплака, че пак е сама. Веднага настоях да дойде при нас с Радо. Ние имахме някакви планове, но тя по никакъв начин нямаше да ги обърка – все пак купонът не се променя от това дали сме с човек повече или по-малко. Пламена в началото прие, после взе да увърта. Аз не се отказвах, буквално всеки ден й се обаждах и измислях всякакви причини, за да я навия да сме заедно. В крайна сметка тя отказа, като ми обясни, че не й се пътува, че е изморена и иска да си мързелува по празниците вкъщи, че в студовете не й се ще носа да си подава навън. Стана ми тъпо, защото от много време не бяхме се виждали, но й казах, че я разбирам.

Нашата семейна Коледа не прекарахме така, както бяхме намислили. Точно на Бъдни вечер Радо вдигна висока температура и грипът направо го събори. Затова си останахме вкъщи, а на другия ден аз отидох при родителите му, за да ги поздравя и занеса приготвените подаръци. Градът сякаш още спеше, улиците бяха пусти, тролеите – празни. Както си гледах през прозореца, изведнъж видях Пламена. Не повярвах на очите си – тя искаше да си стои по пижама вкъщи в Търново, нямаше как да обикаля София. Обърнах се хубаво да я огледам – никакво съмнение, приятелката ми вървеше с непознати мъж и жена, говореше и се смееше. Веднага набрах телефона й и още преди да я попитам кога е пристигнала и докога ще остане, тя с „болнав“ глас ми съобщи, че лежи у дома с 39 градуса. Не успях и дума да кажа, тя побърза да затвори, защото много я боляло гърлото…

Толкова ми е обидно, че дори за Нова година не я поздравих.

Нина