Понякога си мисля, че ако двамата ми братя и сестра ми не ме бяха унижавали и мачкали като дете, нямаше да постигна всичко, което имам днес.
Бях изтърсакът в семейството. Макар и момиченце, носех закърпените анцузи на момчетата, дрехите и обувките на сестра си. На всичко отгоре те постоянно ми се подиграваха и смятаха, че са нещо повече от мен. Плачех и се затварях в себе си, но това ме амбицираше и когато те ме удряха и падах, бързо се изправях и продължавах още по-нахъсана.
Исках да им докажа, че напразно ме подценяват. Тримата станаха студенти, сестра ми дори замина в чужбина, а аз по тяхна вина за малко да остана без образование. Тогава се стегнах и завърших задочно ветеринарна медицина. След време изтеглих голям кредит и започнах свой бизнес – малка ферма за едър рогат добитък. Вече имам и свинеферма.
Най-близките ми хора продължиха да ми се подиграват, че съм станала за смях, наричаха ме селянка, говедарка и свинарка. Докато те се грижели за децата си, аз съм гледала свине и крави. Но – както казват старите хора – всичко на този свят се връща. В един момент братята ми останаха без работа, а бяха теглили големи кредити от банките. Кризата 
ги удари и те загубиха разкошните си домове. Предложих им работа в своята ферма и покрив над главата, а те за пореден път ми се присмяха. Накрая все пак им се наложи да приемат, защото нямаше с какво да изхранват семействата си.
Макар навремето да бяха постъпили жестоко с мен, аз им подадох ръка и не съжалявам. И все пак, не получават нищо даром – нека знаят, че няма безплатен обяд. А това, което аз съм постигнала, е с цената на много труд, безсънни нощи и лишения.
Димитрова
Споделете с нас историята си на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply