Допуснах огромна грешка – не успях да възпитам правилно детето си

Дъщеря ми Биляна е дълго чакано дете. Родих я на 8-ата година след брака ни. Може би затова с мъжа ми много се радвахме на момичето ни, гледахме го като писано яйце и изпълнявахме всичките му прищевки. Каквото поискаше – получаваше го.

Няма да забравя как баща й ходи чак до София да й купи едно колело, което си беше харесала – сакън, да не й скърши хатъра. Като стана на 15, гардеробът на Биляна преливаше от дрехи, та се наложи да сложим в стаята й още един. А колко обувки имаше – едва ли тя самата знаеше. Не се ядосвах, когато беше недоволна и искаше още и още. Радвах й се и с удоволствие изпълнявах поредното й желание. Не й давах да върши никаква домакинска работа – чистех стаята й, събирах разхвърляните й дрехи. Колкото и работа да имах, винаги й обръщах внимание. А кажеше ли: „Мамо, хайде да ходим по магазините!“ или: „Виж колко е хубаво времето, ела с мен да се разходим!“, зарязвах всичко и тръгвах с нея.

Колежките ми се чудеха, като ми се обаждаше по няколко пъти на ден да ме пита за най-обикновени неща – къде съм й оставила обяда или закуската, изгладила ли съм й любимата блузка, или пък да ми сподели кой я е ядосал в училище. А една, която беше по-цапната в устата, направо ми заяви: „Зорче, Зорче, един ден ще си патиш с тая своя дъщеря, дето толкова си я разглезила!“ Тогава й се разсърдих, но днес си давам сметка колко права е била да ми говори така.

Биляна порасна, завърши гимназия, после университет с отличен успех. Но това беше единственото й достойнство. С нищо друго не можеше да се справи. На моменти чак се плашех, като си спомнях какво съм правила аз на нейните години – вече бях семейна, къща въртях и работех на две места. А тя – нищо. Намери си работа, но все така по детски се отнасяше с хората – сякаш всички й бяха длъжни. Имаше и една-две връзки, ама никой не я изтрая. Че кой ще иска да живее с жена, която едни яйца не може за изпържи и не се сеща да избърше праха и да пусне пералнята!

Вече почвам да се тревожа, че един ден, като си идем аз и баща й, тя няма да може да се справи сама с живота. Когато преди 32 години я родих, нямаше по-щастлива от мен, но днес, няколко дни след рождения й ден, си давам сметка, че допуснах огромна грешка и от криворазбрана обич създадох един безполезен човек.

Зорка

Можете да ни пишете на e-mail po.krasivi@gmail.com