Българската православна църква почита на 7 януари паметта на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.
На обяд младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, на места в Западна България – и дар за кръстницата. Ходи се на гости и при девера.
По къщите на близките си роднини ходят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини дрехи – тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и започва да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с песен благославят всеки член от семейството.
Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които искат да станат побратими, си ходят на гости, като тръгват от дома на най-възрастния, за да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка – пожеланието е новото им побратимство да е здраво и дълго като вечността. Ритуалите, които се изпълняват, звучат като клетва и като благослов. Младежите стъпват едновременно с десен крак върху живи въглени, отпиват от паница вино, отчупват от специалните обредни хлябове. Ако не са женени, по-късно те си стават кумове и кръстници.
Обредите и обичаите, които се изпълняват на Ивановден, се свързват с очистителната сила на осветената вода на Йордановден. „Мръсните дни“ вече са отминали и хората обръщат поглед към сбъдването на предвещанията за здраве, щастие и берекет.
На трапезата на Ивановден присъстват: фасул, варено жито, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и печена луканка.
Ивановден поставя край на периода, в който бродят маскираните новогодишни дружини.
Честит имен ден на Иван, Иванка, Ивайло, Иво, Йоан, Йоана, Йово, Йото, Йонко!
Leave a reply