По данни на Световната здравна организация около 25% от всички деца заекват в различен етап от детството си, а възрастните заекващи са около 1% от населението в света
Този проблем, който смущава живота, може да се разреши ако не в ранна детска възраст, то със сигурност в тийнейджърството.
Започва най-често на възраст между 3 и 5 години
Заекването се забелязва по-често при момчетата. Освен това 100% от децата, които имат комуникативен проблем, са ходили на детска градина, а не са отглеждани само у дома. Ако хлапето започне да заеква, добре е родителите да му осигурят спокойна среда. „Нека говорят бавно с него, за да го провокират и то да говори като тях, да го поощряват в разказването на филмчета или приказки, да проявяват интерес към това, което го вълнува, и да му задават въпроси“, съветва логопедът Атанас Стоев, който също е заеквал като дете. Но се излекувал сам, след като дълго чел уроците си на глас. Той обяснява, че проблемът може да е резултат от увреждане в централната и периферната нервна система. Може и да е вследствие на стрес. Детето може да е проговорило нормално, но след уплах – най-често от животно, след кошмарен сън, преглед при зъболекар или от отношението на строги преподаватели в детската градина, да е започнало да повтаря гласни, съгласни и срички, да удължава звукове. Това може да е съпроводено с тикове, тревожност и непостоянен очен контакт със събеседника.
Всеки има предразположеност към заекване
Заекването се усилва най-често при разговор с непознат събеседник или при стресова ситуация. А телефонът е най-страшното нещо за заекващите. Разговорът по него многократно усилва вълнението и речта се влошава. Говорът става по-гладък, когато се пее, шепне или чете, пише списание „За жената“.
Leave a reply