Имали ли сте моменти, когато детето направо ви побърква?
Да, всички сме имали. И това е напълно нормално. Важното е да се научим как да прекъснем ефективно тази практика.
Когато децата се държат зле, много родители търсят причината в себе си, в миналото на детето, в неправилни модели на възпитание, дори в наследственост. А понякога нещата са съвсем прости и се свеждат до това – детето се държи лошо и трябва не да търсите причина, а да действате. Теорията е на психолога от Нова Зеландия Найджел Лата, автор на „Преди децата ти да те побъркат, прочети това!“. Той алармира: „С деца терористи не се преговаря.“ Психологът няма предвид, че малчуганите са по природа лоши или че трябва да се бият, а просто че понякога децата влизат в отрицателен цикъл и колкото повече родителите се връзват на номерата им, толкова повече те затъват в лошото поведение.
Найджел Лата е категоричен, че децата имат нужда най-вече от огради и ограничения, въпреки че всячески се борят срещу тях. Именно ограниченията им дават чувството за сигурност. А лошото поведение е просто начин да проучат докъде се простират границите. „Ако децата нямат огради, техният свят е непредсказуем и плашещ“, съветва Лата.
Затова психологът препоръчва на родителите, вместо да се впускат в безкрайни и сложни спорове с децата си, просто да използват някои методи, които може да смятат за старомодни, но всъщност са вечни, защото са ефективни.
ЧЕРВЕНИТЕ ТОЧКИ
Много родители са пробвали тази стара система и смятат, че тя не работи. Найджел Лата е убеден, че работи, но само ако се използва с постоянство и с точни правила. Неговата система е да разделите активната част на деня на интервали от по два часа и за всеки от тях детето да получава – ако се е държало добре – червена точка, ако не
– тъжно личице. Тази система има смисъл само ако в края на деня се направи равносметка.
Например, ако детето спечели пет от седем точки – печели бонус. Вие определяте какво носят бонусите – допълнителна приказка за лека нощ или се събират и като станат десет – ходене на кино. Важното е детето да знае точните правила – за какво се дава червена точка и за какъв тип поведение се отнема. Не бива да е само по ваша преценка и да казвате: „Защото аз така реших“, а трябва да е съвсем конкретно: „Ако си подредиш стаята, това е една точка“, и т.н. Превърнете го в игра, нека децата сами измислят за какво да се използват бонусите и за какво да се печелят точки, така малчуганите ще се чувстват част от процеса, а не обект на наказание.
Другото много важно правило -трябва да сте постоянни. Ако един ден играете на играта и я забравите, няма да има дълготраен ефект, подчертава психологът. Най-добре си направете дъска с отрязъците от деня и използвайте стикери всеки ден. Нека да стои на видно място и детето само да следи колко още червени точки му трябват, за да получи бонус, пише списание „За жената“.
Leave a reply