Хем е богата, хем е красива, но не спря да мрънка!

Със Соня сме приятелки още от гимназията. Познавам родителите й, баба й, която я е отгледала, сестра й. Въпреки че всички са някак мрачни и вечно недоволни хора, аз и досега си я обичам. Криво ми е, че пропилява живота си в мрънкане, хленчене, нехаресване.

Преди няколко дни се върнах от дълга командировка и първата ми работа беше да звънна на Соня. Като я попитах как е, тя изплака: „Как да съм? Зле!“Веднага я попитах какво се е случило. И тутакси съжалих, защото бях сигурна, че нищо не е станало, просто или някой колега я е погледнал накриво, или шефът й „много знае“, или всички в офиса са глупаци и не знаят как да работят. Това беше единият от шлагерите.

Другият е по-интимен – мъжете са мухльовци, никой не я заслужава, тя няма да се съобразява с разни глупаци, които не знаят какво искат. Няколко пъти успявам в такъв момент да я попитам тя самата знае ли какво иска. Отговорът е: да има пари, да живее интересно, да не се занимава с глупости и глупаци.

Новото, което научих след командировката е, че тук всичко е отвратително, хората са нещастници и дори не осъзнават това.

Може и да сбърках, но затворих телефона на средата на изречението й. После опитах да поговоря с майка й, със сестра й, дори с баба й. Ужасих се, когато от тях чух почти същите думи – животът е несправедлив към тях, те са ощетени и неоценени. Уж търсех от тях някаква подкрепа, за да измъкнем Соня от черните мисли, а се оказа, че те са като нея. Песимизмът май ще се окаже тяхна родова черта и ако е така, аз съвсем не виждам как да помогна на приятелката си. Още повече че, без да е мис свят, тя е красива, особено когато се усмихва. Умна е, завършва втора магистратура, семейството им има голяма реституция и истинските финансови проблеми не са им познати.

Продължавам да я питам: Сонче, какво ти липсва? И не чакам смислен отговор. А и аз го знам – тя не умее да търси хубавото, да го вижда, да го създава и да му се радва. Не знам как се нарича тази „болест„, не знам и как се лекува. За съжаление.

Катерина

Мили читатели, споделете с нас историята си на po.krasivi@gmail.com