Дамите, с които съм бил, вместо да се радват, че не съм алкохолик, не съм извършвал престъпна дейност, не съм лежал по затворите, а съм домошар, къщно пиле, изцяло отдаден на любимата жена и не изневерявам, ми се подиграваха. Може да съм беден сиромах, но съм с богато сърце, работлив, изработвам от отпадъчни материали красиви неща за дома си и помагам на мама, доколкото ми позволяват силите, които вече хич не са много. Не ходя по барове и механи, защото, първо – не ми е уютно, и второ – не ми е там мястото.
Имам скромна къща, скромна вила и кола и съм горд с постигнатото. Рядко моля за помощ и от никого нищо не прося. Не търся богата дама да ме издържа, защото не ми е удобно жена да ме черпи дори само кафе, камо ли да й искам пари или други материални облаги – абсурд! Не съм и от тези, дето се въртят около 
началници, да им се подмазвам, или началнички, с които да си лягам. Колкото по-далеч от тях, толкова по-добре.
Отдръпнах се и от общуване с хората, защото се осъзнах навреме. И как да постъпя иначе, след като или ме одумват, или ме хокат. Вече не ми пука за никого. Гледам си домашните задължения и нищо друго не ме интересува. На улицата вървя с наведена глава, със забит в земята поглед и с разбито от мъка сърце. Все ми е едно дали ще съм жив или не. Карам я на ръба на инфаркта, пък докогато каже Дядо Боже! Вече нямам никакви амбиции, адреналина също никакъв го няма, останах без жена и дете, без любов. Така ще си живея в ситуация пас!
Александър
Мили читатели, пишете ни на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply