Човек може да е господар на желанията си, но не и на съдбата си. С Васко бяхме съученици и тогава той много си падаше по мен. Както обикновено се случва обаче, аз се заплесвах по други момчета.
И когато след години се срещнахме, разбрах, че може някога да съм била глупачка, но сега със сигурност ще съм още по-голяма глупачка, ако не се насладя на чувствата и страстта на този мъж. От свития тийнейджър нищо не беше останало. Срещу себе си видях един желан и чувствен красавец, който не си поплюва. Въпреки че беше женен, не отказа ласките и целувките ми. Мен пък нямаше какво да ме спре – не бях омъжена и си живеех, волна като птичка. На двамата ни беше ясно, че всичко е въпрос на секс, но то нашето беше чудо! А и никога не ни стигаше. Въпреки това пазехме връзката си в тайна, защото съпругата и детето на Васко за нищо не бяха виновни и не заслужаваха да ги нараняваме така.
Връзката ни продължи повече от три години. През това време той никога не каза лоша дума за съпругата си, както и думата „развод“ не присъстваше в разговорите ни. Затова пък все по-често Васко започна да ме пита няма ли най-сетне да се омъжа. Не защото иска да ме дели с някого, а защото иска щастието ми да е пълно. Като по поръчка се появи подходящият мъж – Димо, нов колега във фирмата, в която работех. Набързо се свалихме, после се оженихме, не мина много време и аз забременях. С Васко не се пазехме, с Димо – още по-малко.
И досега не знам кой е биологичният баща на сина ми, защото у него виждам черти и на мъжа си, и на любовника си. Честно казано, не ме и интересува. Момчето е здраво, силно и обичано. Какво повече ми трябва? Димо ми е верен – сигурна съм. Васко също не ми изневерява, освен понякога със съпругата си, но тя не влиза в сметките. От двамата получавам това, което искам. Не си представях щастието точно така, но вече знам, че е възможно и много приятно.
Алекс
Leave a reply