Все още обичам съпруга си Кирил, но любовта ми към него е на път да си иде. Той е грижовен и всеотдаен, помага ми вкъщи, пазарува, дори понякога готви. Когато има възможност, ме кара на работа с колата или пък ме прибира. Обича да прави масаж на ходилата ми, за да си отпочинат уморените ми крака, а в леглото е нежен и страстен. Ще питате какъв, по дяволите, ми е проблемът, след като на пръв поглед всичко е наред? Сега ще разберете.
Да започнем от работата ми. По няколко пъти на ден ми пише в скайпа и се сърди, че не му отговарям. Не може да разбере, че аз не си клатя краката по цял ден, а бачкам яко. Като оставя съобщенията му без отговор обаче, започва да ми звъни по телефона или да ми праща есемеси. Обикновено се случва в най-неподходящия момент, когато не е удобно да говоря. Затова му затварям. Вечерта той ми се сърди и отказва да приеме, че не съм имала възможност да му вдигна. Не дай си Боже пък някоя колежка да ми се обади да обсъдим нещо в офиса, Кирил откача. Веднага след като затворя 
телефона, започва да мърмори, че никой няма право да ме занимава с глупости след края на работния ден. А ако ми звънне пък колега, става страшно – бомбардира ме с въпроси какъв е тоя, защо точно на теб звъни, сигурна ли си, че отношенията ви са само служебни?
Заради Кирил се отдалечих и от приятелките си, защото винаги се сърди, ако отида да се видя с някои от тях без него. А прибера ли се, пак следват въпросите – какво толкова си говорехте, тайни ли имаш от мен, че не мога и аз да дойда с вас, излагам ли те, че не ме щеш в компанията си. И за да си спестя всички тези глупости, малко по малко спрях да излизам по женски. Когато пък се събрахме класът по случай 15 години от завършването на гимназията, направо се поболя. Съученикът ми Жоро, който организира всичко, ми звънеше по няколко пъти на ден, за да се разберем кой кого ще издирва – защото сме пръснати из цяла България, и да уточним в коя кръчма ще е срещата. Докато говорех с него, Кирил мълчеше, сумтеше, въсеше вежди, а после ме почваше – тоя със сигурност ти е бил гадже и още ти е мераклия, щом само на теб се обажда. Сега, като се видите след толкова години, да не вземе да ти завърти главата. А след срещата не ми говори цял месец – заради съмненията си, че съм преспала с Жоро.
Такъв е мъжът ми – хем ме гали, хем ме върти на шиш. И макар че съм му свикнала, взе да ми писва. Защото това, неговото, си е чист психически тормоз, а аз искам спокойствие.
Боряна
Пишете ни на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply