Нашата съседка баба Стаила има интересна съдба. Родила шестима синове, а семейството й било бедно и се чудила как да ги изхрани. Най-малкият бил само на няколко месеца, когато един ден у тях дошло заможно бездетно семейство. Мъжът и жената поискали да им дадат Петър, най-малкото момче. Обещавали да го отгледат като свое дете, на което няма да му липсва нищо. Щели да го обгрижват с много любов и да му осигурят добър живот. Баба Стаила не искала да даде детето си на чуждата жена, всяко от момчетата й било скъпо, но нямала избор. Уговорили се на следващата нощ да дойдат и да го вземат…
Минали доста години и синът, когото занесли в чуждия дом, пораснал и научил истината. Намерил адреса на биологичните си родители и една вечер отишъл, за да поговори с тях и да поиска обяснение защо са го дали на други хора. Представил се на баба Стаила като син на неин далечен братовчед и я подхванал отдалече – колко деца има, къде са, с какво се занимават. Колкото повече я разпитвал, толкова повече тя му отговаряла, без да знае защо го прави. Казала на гостенина, че има петима синове. Него, Петър, не го споменала. Обиден, той въртял-сукал, пак искал да знае дали пък няма и други деца. Жената повторила вече казаното – родила е пет момчета и това е.
На шестия му станало много тежко и я попитал: „Забрави ли онази нощ, в която ме даде? И какво, само за мен ли хляб нямаше?“ Жената се стъписала и със сълзи на очи станала да прегърне загубеното си дете. Стискала го, колкото силно можели остарелите й ръце, и повтаряла, че такова преживяване остава за цял живот. Никоя майка не забравя мига, в който се е разделила с детето си.
След онази среща младият мъж започнал често да ходи в дома на истинските си родители. Минало време и най-големият син на баба Стаила Иван се заженил. Разбира се, поканили и Петър, нали все пак му бил брат. Вечерта, когато младоженците и гостите се веселили с пълна сила, Петър откраднал всички пари, събрани на сватбата. Това било началото на отмъщението му, задето бил изоставен. Но не спрял дотук – завъртял главата на снахата Гергана и след няма и година, тя избягала с него. Само веднъж се обадил на майка си и когато баба Стаила го попитала, как се постъпва с брат така, той повтарял едно и също: „А как се дава дете на чужди хора? И защо нощем, скришно, по тъмно…“
Емилия
Add comment