След няколко неуспешни връзки успях да създам семейството, за което мечтаех като момиче. Година след сватбата ни се роди син, провървя ни и с бизнеса, който започнахме със съпруга ми. Най-важното беше, че нашият Никола ни носеше само радост, гордеехме се с момчето си. Когато порасна, той се ожени за красиво и добро момиче, но Лилия така и не успя да роди дете. С мъжа ми дълго чакахме мечтаното внуче, ала то все не се появяваше.
И един ден се случи най-страшното – синът ни Никола загина при автомобилна катастрофа. За една майка няма по-страшно от това, да погребе детето си. Мъжът ми също го понесе тежко и се разболя. Снаха ни Лилия остана при нас и се превърна в единствената ни утеха. Една сутрин тя влезе в стаята ни и най-неочаквано заяви, че чака бебе. Радост трепна в сърцата ни – появи се важна причина и желание да продължим да живеем. Уви, радостта ни бързо беше попарена. Лилия призна, че бебето не било от Никола. Всъщност, той не можел да има деца, лекарите били категорични – съобщили им го, докато ходили по консултации с какви ли не светила. Само че младите решили да не ни го казват, за да 
не ни отчаят напълно. Сега обаче нямала сили да крие. Никола знаел за бебето, но й простил, когато разбрал, че тя е бременна.
Лилия нищо не ни спести, кривнала само веднъж с най-добрия приятел на сина ни, но за беда цикълът й закъснял и тестът за бременност се оказал положителен. Биологичният баща така и не разбрал, пък и тя нямала никакви чувства към него. След като ни призна цялата истина, тя тръгна да си събира багажа. Отидох при нея и я спрях – детето й беше толкова дълго чакано от нас, бяхме готови да го приемем като свое внуче, а нея като своя дъщеря. Прегърнахме се и дълго плакахме.
Лилия роди син и го кръсти на сина ми, Никола. Никога не ни обиди или нарани, не ни и посрами. Гордея се с нея и внук ми. Радвам се, че у дома се чува детски смях. Макар да не е наша кръв, малкият Никола продължи фамилията ни и осмисли живота ни.
Юлия
Add comment