Преди да се омъжа, все си мислех, че аз ще съм от малките изключения, които се разбират със свекърва си, и дори ще стана приятелка с нея. Три години след сватбата обаче знам, че свекървата никога не може да бъде истинска майка на снаха си.
На сутринта след първата ни брачна нощ с Миро майка му Вера нахлу в спалнята ни, без да чука, с думите: „Стига сте се търкаляли! Ставайте, че имаме да си говорим делово.“ Ние тъкмо бяхме приключили да се любим и аз току-що бях слязла от него. Ако беше влетяла при нас няколко минути по-рано, щеше да ни завари на калъп. Когато отидохме при нея в кухнята, тя потропваше нервно по масата. Тикна и на двама ни по един лист в ръцете, за да видим какви разходи е направила по прибързаната ни, според нея, сватба. Каза, че очаква от нас да направим сметка какви пари сме събрали от гостите и роднините. После – да й възстановим, ако не цялата, то поне част от сумата. Имала намерение да ходи на 
екскурзия до о. Бали, а ние сме й провалили плановете с нашите глупости. Аз бях толкова ошашавена от чутото, че не можах да кажа и дума. Само мигах на парцали и наистина, ама наистина се почувствах много виновна.
В следващите седмици и месеци свекърва ми успя да насади в мен трайно чувство за вина. В това тя е ненадминат майстор. Има дар слово и е страхотен манипулатор. Така умело си служи с думите, че докато се усетиш, и вече вървиш по гайдата й. С Миро толкова искахме да имаме дете, но майка му успя да ни убеди, че още ни е рано, че първо трябва да направим кариера, да спечелим достатъчно пари и чак тогава да мислим за деца. Или по-скоро за дете. Защото според нея трябва да имаме само едно, тъй като от много деца полза нямало. Те създавали ядове и по тях имало куп излишни харчове. И ние не бързаме. Слушаме я и за всичко останало – нали живеем в нейната къща. Ядем каквото тя реши, гледаме по телевизията каквото тя иска, перем с нейния любим прах. Нищо, че аз предпочитам течните препарати.
Когато съм на работа или се виждам с приятелки, си давам сметка колко пагубно за мен и Миро е, че слушаме за всичко майка му. Пристъпя ли прага на къщата й обаче, сякаш някой отнема волята ми и съм готова да се подчинявам на всяка дума на свекърва си. Понякога дори се чувствам като кукла на конци, дърпани умело от кукловода мама Верче. И докога ще е така – не знам.
Снахата
Leave a reply