Ще се нарека Иван, за да не ме разпознаят, и ще ви споделя какво ме мъчи. Женен съм от 15 години и макар че вече отлично познавам съпругата си, не мога да спра да я ревнувам. Даже като че ли с годините ревността ми се засилва и добива направо застрашителни размери. Опитвам се да я потисна и сам себе си да убедя, че не бива така, но не се получава.
Не мога да понасям чужд мъж да я гледа, а не дай си Боже, тя да погледне някого – направо откачам. Винаги, когато е в банята, взимам джиесема й и го преравям. Искам да видя с кого е говорила, пускала ли е и получавала ли е есемеси. Ако видя непознат номер, на който е звънила, превъртам и после я подлагам на кръстосан разпит. Веднъж дори я накарах да се обади пред мен на един, неизвестен за мен, телефон и се оказа, че е на шефа й. После брах голям срам, а тя плака до 
сутринта, че съм я изложил по такъв идиотски начин.
Редовно я следя сутрин, когато отива на работа, а през обедните й почивки я чакам във входа срещу офиса й. Не й се показвам обаче. Искам да разбера какво прави цял час и с кого се среща. Досега не съм я хващал в крачка, но това нищо не значи. Знам ли какви ги върши в офиса? Ами ако се натиска с някой колега в канцеларията му? Гледам да съм в оня вход и преди да си е тръгнала от работа, че да видя дали ще иде право у дома, или ще кривне някъде по пътя. Винаги се прибира право вкъщи, но понякога си тръгва час след края на работното време и тогава си представям как прави разни неща върху нечие бюро, полуразсъблечена, и кръвта нахлува в главата ми. В такива случаи внимателно проверявам дрехите й за някой косъм и ги душа за мъжки парфюм.
Тя ми се сърди и ме обвинява, че съм болен. Кълне ми се в децата и в майка си, че ми е вярна, но аз не мога да съм сигурен. Защото знам, че жената реши ли, ще изневери, ако ще в една стая да сме и в едно легло да спим. И не съм съгласен, че съм болен. Напротив, обичам я безумно. А който обича, ревнува два пъти по-силно.
Иван
Add comment