Мъж съм и често се питам – защо става така, че единият от партньорите в дадена връзка все е прецакан. Без значение дали това ще е мъжът или жената. И дали този, който наранява, го прави ей така, нарочно, или без да иска, или пък се е получило поради безотговорност или стечение на обстоятелствата?
Не разбирам, защо станахме такива егоисти, че всеки гледа да прекара някого. Как така този, дето излиза сух от водата, не го гризе съвестта, че със своите действия е наранил, унищожил, злепоставил някого? И че този някой преди време е бил любимият му, било им е хубаво с него и заедно са изживели щастливи мигове? Обаче това е минало, което бързо се забравя, и понеже животът предлага нещо ново, се втурва към него, без да погледне назад и да се замисли, без да се постави на мястото на другия.
Добре, а къде останаха чисто човешките чувства, обичта? Ами безкористността? Нали, за да си бил с някого, между вас е имало любов и разбирателство? Но като че ли стана навик с лека ръка да разрушаваме нещо, изграждано с години, да прецакваме човека срещу нас, без да се замислим дали той ще страда, дали мъката от раздялата няма да остави трайни и мъчителни спомени в съзнанието му.
Ако прецаканият намери сили да прости на другия, е с благородно сърце и заслужава похвала и уважение. А ако другият, който безсъвестно наранява, не се промени, значи това е заложено в него…
Н.
Leave a reply