Не знам дали в живота съществува вечната любов. Но дори и да я има, огънят й едва ли пламти със същата сила през цялото време. Чувала съм да казват, че чувствата са на приливи и отливи, или пък че могат да лумнат от малко въгленче, което не е угаснало до край. Такава е историята на 58-годишната Ина.
Когато се омъжила за Страхил, била само на 23. Била лудо влюбена в него и не й минавало през ум, че може да допусне в сърцето си друг. Обаче тъкмо тя изневерила на съпруга си, при това с… децата. Осем години чакали да се роди големият, а когато той се появил, Страхил някак естествено минал на заден план. Ина била толкова отдадена на бебето, че нямала други мисли, освен тези за Виктор. Защо плаче, дали не е жаден или гладен, дали е сух, дали е добре… Вършела домакинските си ангажименти механично, но за любов не можело и дума да става. Съпругът й, изключително добър и търпелив човек, се надявал, че това просто е някаква следродилна депресия, която ще отмине. Помагал й във всичко, буквално ги носел на ръце с детето, а тя сякаш не го забелязвала.
Промяна наистина настъпила, след повече от година. Двамата отново се отдали на ласки в леглото, само че за нея това не било любене, а опити да забременее отново. Така го приемала, защото много искала да има поне още едно дете. И за щастие се случило – родил се вторият им син Александър,после дошла и щерката Гергана. Грижите за децата ставали все повече и повече, а Ина забравила за мъжа си, дори за себе си.
Вечер, когато претрепана от работа, си лягала, заспивала на минутата. Стигнала до там да каже на Страхил, че ако има нужда от любов, да си я потърси другаде. Дали той е послушал съвета й, така и не разбрала. Пък и как да мисли за това, когато Виктор тръгнал на училище, трябвало да му помага да се научи да чете и да пише. Александър пък все боледувал и тя като орлица бдяла над него. А Гергана била още съвсем малка… И тримата били големи палавници, но колкото повече бели правели, толкова повече майка им ги обичала. Не можела да се оплаче от мъжа си, който работел за двама, за да има голямото му семейство всичко необходимо. Но онази тръпка между тях така и не се върнала .
Ина не усетила кога минало времето. Двамата й сина се оженили и отишли да живеят в други градове – единият в София, другият във Варна. Дъщеря й пък заминала да учи в чужбина и по всичко личало, че няма да се върне. Къщата й изведнъж опустяла. Ина почувствала празна и душата си. Неслучайно днес се шегува, че истинската следродилна депресия изживяла, когато станала… баба. В началото обаче не й било никак весело. И добре, че наблизо се оказал Страхил, когото тя изведнъж забелязала отново. Милият, през цялото време бил неотлъчно до нея. Ина се вкопчила в него, усетила, че се нуждае от нежността и ласките му като от животоспасяващо лекарство. На 58 години започнали пак да правят любов и тя се почувствала жена, нещо, което сякаш била забравила. Признава, че явно любовта към децата е отдалечила чувствата към съпруга й толкова, че ги мислила за безвъзвратно отминали. Те обаче просто се скрили на завет от житейските бури и сега се разпалили с огромна сила.
Leave a reply