Детето ви отдавна е в тийнейджърска възраст, започвате да си мислите, че вече знаете всичко за пубертета и че криво-ляво ще се справите във всяка ситуация
Но ето че изведнъж синът или дъщеря ви, които смятате вече за почти зрели хора, ви изненадват с поредната издънка. Подобно поведение не е особеност само на възрастта, смята френската психоложка Франсоаз Росети-Ербелен. Голяма е вероятността напоследък да сте пренебрегнали някоя от 4-те основни потребности на тийнейджъра, които се очаква да бъдат задоволени от родителите. За останалите ще се погрижат приятелите му, сърдечните му партньори и обществото като цяло. Ето какво е във вашите ръце:
1 СИГУРНОСТ. Каквито и експерименти да си прави извън дома, както и да се опитва да моделира собствената си личност, пуберът трябва да знае, че съществува поне една личност, с която винаги е спокоен и защитен. Обикновено това е единият, в най-добря случай – и двамата родители. Научно е доказано, че колкото по-сигурен се чувства тийнейджърът, толкова по-малко е склонен към агресия или депресия.
Авторитетният (не авторитарният) родител трябва да прави 4 неща – да иска, да получава, да отказва, да дава. Пропусне ли едно от тези действия, пуберът губи стабилните си ориентири.
Не издавайте колебанията си. Колкото и да ви манипулира тийнейджърът, бъдете стабилни в убежденията си. Казвайте твърдо „да“ или „не“ и изпълнявайте обещанията си.
Поставете му ясни граници, в чиито рамки може да прави каквото си иска, но които не бива да прекрачва.
2 УВАЖЕНИЕ. Решавайте всеки проблем сам за себе си, без да правите обобщения за характера на пубера.
Даже когато е нетърпим, изслушвайте мнението му и му показвайте, че го обичате.
Ако не одобрявате поведението му в дадена ситуация, не го критикувайте и не му се подигравайте, а му предложете друга, по-успешна стратегия.
Никога не обсъждайте проблемите му пред хора, които нямат отношение към тях. Така само го унижавате.
Оставете го да допуска типичните за възрастта му грешки, за да се учи от опита си. Вкарвайте го в правия път само когато забележите, че е стигнал твърде далече.
3 СТРУКТУРИРАНЕ. Осигурете му приятна и безопасна обстановка у дома. Задължително е да има своя стая или поне кътче.
Помогнете му правилно да си разпределя времето. Не се опитвайте обаче да уплътнявате всеки негов миг.
Гарантирайте му поне минимални дневни.
Задайте му житейски параметри. Ако знае, че след като завърши, трябва да кандидатства в университет, след това да работи и да създаде семейство, рано или късно ще съумее да изпълни „програмата“, защото я е възприел на подсъзнателно равнище.
4 ПРИЗНАНИЕ. Не пропускайте да хвалите постиженията му, като все пак не си затваряте очите пред пропуските.
Дайте му възможност за изява и •пред външни хора, за да се убеди, че качествата му са обективни. За целта го Запишете на извънкласно занимание или му намерете почасова работа.
Възложете му отговорности. Щом иска да влиза в света на възрастните, нека да се държи като един от тях.
Leave a reply