Често ли правите от мухата слон?

Използвате ли често в ежедневието си фразите „ужас“, .кошмар“, „катастрофа“, „лошото е, че…“?

За повечето хора това са едва ли не паразитни изрази, с които правим речта :и по-експресивна. Те обаче са един от симптомите, че сме склонни да преувеличаваме проблемите си.

Основата на преувеличаването на неприятностите стоят страхът и неувереността в собствените сили. Още една причина да правим от мухата слон в негативен аспект стремежът ни към по-ярък и наситен живот – като във филмите и книгите, където на героите винаги се случват драматични събития. Психолозите обясняват, че без да искаме, се отъждествяваме с тези персонажи и подсъзнателно искаме собственият ни живот да бъде също толкова интересен. Като цяло в човешката природа е заложена склонността да драматизираме. Стремим се към щастие и благополучие, но когато всичко върви твърде гладко, ни става скучно. И ни се приисква да „поиграем“. Обаче като влезем в роля, така се увличаме, че не забелязваме как се поддаваме на страховете и тревогите си, провокираме разочарования и раздели.

Преувеличаването е „раздуване“ на всеки проблем. Обикновено когато преувеличаваме, се фокусираме върху негативното: хиперболизираме на мащаба на лошото, придаваме на нещата свръхзначимост, превръщаме дребните грешки в трагични събития. По този модел приемаме обикновените съвети като грандиозна криткика, лекото здравословно неразположение – за сериозна болест. Дребните неуспехи предизвикват пристъп на отчаяние, а незначителните препятствия се трансформират в непреодолими бариери.

Всички тези „велики“ преживявания по дребни поводи подлагат на сериозно изпитание нервната система и съсипват здравето ни. Като влагаме в тях сили и нерви, на практика бавно, но сигурно вървим към сериозни заболявания, като например различни форми на невроза. А на техния фон започват поражения върху целия организъм. Още едно нежелано последствие от преувеличаването на неприятностите е, че като губим енергия напразно, рискуваме да останем без сили, когато се наложи да вземаме сериозни решения. Така заради малките детайли сериозните дела остават нереализирани. Реално погледнато, истинските нещастия в човешкия живот са малко на брой. През останалото време преживяваме тежко досадни дреболии, на които приписваме статут на огромни неприятности. Изходът е да съумеем да погледнем обективно на ситуацията: действително ли се е случило нещо непоправимо, пише списание „За жената“.