Люлякът, така разкошно цъфтящ през пролетта, още от древността е смятан за крал на градините и парковете
Едрите ароматни „гроздове“ очароват, даряват изумително зрелище и изпълват градината с дивен аромат.
Латинското си название Syringa растението получава в чест на нимфата Сиринга – дъщерята на речния бог Ладон, която се славела със своето целомъдрие. Но в нея се влюбил страстно любвеобилният бог Пан и започнал да я преследва. За да се отърве от него, нимфата се превърнала в тръстика. Влюбеният бог си направил сладкогласа свирка от нея – сиринга. Под звуците й влюбеното тъгуващо божество превърнало тръстиката в удивително цъфтящ храст.
Люлякът се използва в любовната магия. Смята се, че той помага на хората да се избавят от любовни страдания. За целта трябва нощем да се накършат цъфтящи клонки и да се занесат в спалнята. Важното е стаята да е с прозорци на изток (та на сутринта в нея да надникне Венера – управителката на знака Телец, чийто символ в астрологията е люлякът). Срещу прозореца се поставя огледало, а пред него – люляковият букет във ваза. Посрещнете разсъмването, като гледате в огледалото през букета и си спомняте всичко хубаво, свързано с любимия човек.
След това букетът се поставя на възглавницата, а когато цветовете увехнат, се отнасят до храста, от който са откъснати. След този обред нещастната любов ще си отиде и сърцето ще бъде открито за ново чувство.
Люлякът е растение-вампир, само че в добрия смисъл: той изсмуква и поема в себе си негативната енергия. Затова е добре с него да общуват хора, които са объркани в чувствата си и са в угнетено състояние на духа. В градината, където расте люляк, се разсейва негативът, навлязъл отвън – растението прогонва злото. Посадете люляка не до къщата, а близо от оградата, особено ако не се разбирате със съседите, пише вестник „Феномен“.
Add comment