Много често родители заявяват със задоволство: “ Аз и моето дете сме приятели“
Според психолозите това е сериозна грешка във взаимоотношенията. „Приятелството предполага равнопоставеност и в него никой не е доминиращ – обяснява психоложката Валентина Маринова. – Ако родител и дете влязат в такива отношения, това означава, че вече не са на различни нива в йерархичната стълбица. Детето е лишено от възможността да има свой периметър, своя емоционална граница. Много родители използват „приятелството „, за да контролират децата си. Възрастните ги подлъгват, че са приятели и ги предразполагат към споделяне, като всъщност целта е да упражняват контрол. Това е пагубно – детето започва да мисли, че близостта между хората се използва за надзор и проверка. Впоследствие ще изпитва недоверие към собствените си приятелства и няма да може да създаде удовлетворяваща дългосрочна интимна връзка. Разбира се, родителят може да има приятелски подход по някои теми. Но да изравни нивата и да каже: „Аз и ти сме приятели“ е изключително нездравословно за отношенията им.“
Ролята на родителя е много по-сложна. Детето освен от разбиране и доверие се нуждае от граници и дисциплина. Ако няма известна дистанция с майката и таткото, не е възможно те да го възпитават, да го учат и да го коригират, когато прави грешки. Именно тези родителски функции внушават сигурност у детето. Когато липсват, то се чувства неуверено. Понякога конкретна забрана може да провокира несъгласие и съпротива като външна реакция, но дълбоко в себе си детето я възприема като грижа спрямо него. Най-добрият начин за отглеждане и възпитание е установяване на определени норми на поведение, но наложени с любов и внимание.
В желанието на родителите да се харесат на детето и двете страни могат да направят погрешни стъпки. Понякога майката и таткото биват манипулирани чрез прищявки и капризи, чието задоволяване ги кара да мислят, че са добри родители. Често на детето се разрешават неща, несъобразени с неговата възраст и ниво на развитие. Подобни либерални взаимоотношения могат да доведат до незачитане на чуждо мнение и отстояване единствено на своите интереси и желания, предупреждават психолозите.
Да бъдете авторитет в очите на детето не означава да стоите на голяма дистанция от него и да общувате само чрез забрани и четене на конско. То трябва да усеща, че не сте безразличен към неговия свят, а съпричастен и подкрепящ родител.
Не забравяйте – детето може да има много приятели, но само вие може да бъдете негови родители, пише вестник „Всичко за семейството“.
Leave a reply